Ако реша, че искам да бъдеш щастлив, ще те събудя на вратата през нощта с цвете в ръка и ще те целуна. Тогава ти ще бъдеш изненадан, може би не много приятно и знам, че няма да се включиш в моята игра. Няма да ми се усмихнеш, а ще ме попиташ дали не съм се побъркала. Няма да ме поканиш да заспя до теб, а ще измърмориш, че съм прекъснала съня ти. Няма да ми предложиш кафе за закуска, когато се събудя до теб, а ще ми напомниш, че утре трябва да ставаш рано. По дяволите, целият този заучен живот! Толкова ли е приятно да бъдеш безчувствен, да изгониш всяка страст от сърцето си и да следиш другите - о, да, мама и татко спят, в съседите не свети, навън е тихо, ами защо тогава аз да те слушам тук на вратата, вместо да си сънувам...единственото ранообразие в безсмисления ми живот. ОК, аз няма да ти преча. Лека нощ!
Ако реша, че искам да те изненадам, ще замълча, след като най-после изтръгна от теб така желаното "Обичам те". Ти ще очакваш отговор или поне някаква реакция, а аз ще те гледам и ще ...