Ако реша, че искам да бъдеш щастлив, ще те събудя на вратата през нощта с цвете в ръка и ще те целуна. Тогава ти ще бъдеш изненадан, може би не много приятно и знам, че няма да се включиш в моята игра. Няма да ми се усмихнеш, а ще ме попиташ дали не съм се побъркала. Няма да ме поканиш да заспя до теб, а ще измърмориш, че съм прекъснала съня ти. Няма да ми предложиш кафе за закуска, когато се събудя до теб, а ще ми напомниш, че утре трябва да ставаш рано. По дяволите, целият този заучен живот! Толкова ли е приятно да бъдеш безчувствен, да изгониш всяка страст от сърцето си и да следиш другите - о, да, мама и татко спят, в съседите не свети, навън е тихо, ами защо тогава аз да те слушам тук на вратата, вместо да си сънувам...единственото ранообразие в безсмисления ми живот. ОК, аз няма да ти преча. Лека нощ!
Ако реша, че искам да те изненадам, ще замълча, след като най-после изтръгна от теб така желаното "Обичам те". Ти ще очакваш отговор или поне някаква реакция, а аз ще те гледам и ще мълча. И когато загубиш търпение и ми обърнеш гръб, когато ме обидиш или се заканиш повече да не ме погледнеш, когато най-малко очакваш, ще получиш и моя отговор, и моята прегръдка, и моята целувка. Пак ще бъда "нестандартна", т.е. няма да следвам стъпките на мама, татко, съседите, приятелите, познатите... Писна ли ти вече. Май е по-добре да седнем и да погледаме някой филм, докато между другото докосваш ръката ми или набързо ме поглеждаш, за да не изтървеш някой изключително важен момент, вместо да изключим телевизора и да останем сами. ОК, но без мен този път. Приятно гледане!
Ако реша обаче, че те обичам, ще забравя всичко в теб, което ме е ядосвало. Ще бъдеш моето съвършено момче и знам, че тогава ще бъда напълно "стандартна" - ще гледам какво правят другите, ще се уча от тях, за да не те разочаровам. Ще ти идвам на гости само през деня, няма да правя шантави изненади, от които косата ти ще настръхва, ще гледаме телевизия и ще си живеем баналния живот на хилядите други около нас. Но съм убедена, че аз ще ти липсвам, ще ти липсва моето "различно" отношение, тайно ще искаш да те накарам вечер да излезем на детската площадка пред блока и да седнем на някоя пейка или на шарените люлки. Защото ти не обичаш момичето, което ти кима безропотно насреща и се съгласява с всичко, а тази, която ти показва какво изпускаш и как да го получиш. Съгласен ли си с мен. ОК, този път оставам с теб. Лека нощ!