Създаваше апокалипсис из отдавна погубеното човешко съзнание. Владееше силата на разбирането от „половин дума", а четенето между редовете беше нейната специалност. Толкова добре бе овладала техниката на изслушването, че от погубените човешки мечти пишеше книга на отдавна загубеният път на чуждото съзнание. Мечтите бяха отделни глави, всяка една с характерни цветове, обагрени в различни крайности.
Колекционираше счупени мечти и ги превръщаше във феерия от безвъзвратно погубени мисли. Пагубността нямаше да има такова значение за нея, ако не бе всяка една от историите, с които тя се сблъскваше всеки ден. Много неща й правеха добро впечетлние, но малко от тях си заслужаваха отделеното време. Колко часове бе изгубила в заниманията си с незаслужаващи нейните хладни усмивки хора, само тя знаеше... и все пак се опитваше да разбере всеки един от тях.
Тя имаше толкова много роли, всяка една я бе научила на нещо, но всички отнемаха от нейната същност. Никой до този момент не бе желал да открие со ...