faith
141 results
Днес, пожела си ме - гола
И ето, гола пред тебе стоя
Къде да застана,
За да ме снимаш с очи
Спомен незабравим да оставя ...
И ето, гола пред тебе стоя
Къде да застана,
За да ме снимаш с очи
Спомен незабравим да оставя ...
713
Разтварям крилете си
Тази вечер ще мечтая
За теб и Рая
Позволяваш ли ми
Дори не искам да зная ...
Тази вечер ще мечтая
За теб и Рая
Позволяваш ли ми
Дори не искам да зная ...
562
Беше рано сутринта.
Може би 6.
С ръце засенчи очите си, за да ги предпази от директната слънчева светлина. Състоянието беше все така тежко. Бореше се с болката като в някаква финална кървава битка.
Искаше му се да се отдаде и да потъне в бездната, забравяйки всичко, което му се е случило. Не желаеше ...
Може би 6.
С ръце засенчи очите си, за да ги предпази от директната слънчева светлина. Състоянието беше все така тежко. Бореше се с болката като в някаква финална кървава битка.
Искаше му се да се отдаде и да потъне в бездната, забравяйки всичко, което му се е случило. Не желаеше ...
881
Нещата се променят, винаги са се променяли и ще продължават да го правят, но това действие навяваше само лоши спомени, затова се опита да премине през тази врата с високо вдигната глава.
Но някак не се получи. Как не понасяше, когато нещата се променят, без да го уведомят. Представяше си как някой д ...
Но някак не се получи. Как не понасяше, когато нещата се променят, без да го уведомят. Представяше си как някой д ...
837
Обичаше я, повече от себе си. Ако изобщо беше възможно. Усещаше всяко нейно ухание, всяка болка. Обичаше я, страдаше с нея. Беше пленен от красотата ù, от емоцията, която показваше. Обичаше дъха ù рано сутрин. Тази топлина го караше да настръхва. Нямаше нищо по-хубаво от топлината на тялото ù. Събуж ...
905
906
В лъжи препъвам се,
защото истината някак си боли,
но дали цената на сто лъжи
може някога да се равни
на това, което в истината гори. ...
защото истината някак си боли,
но дали цената на сто лъжи
може някога да се равни
на това, което в истината гори. ...
838
Аз съм твоя
колкото и ти
на мен принадлежиш
няма съмнение
живота ми ...
колкото и ти
на мен принадлежиш
няма съмнение
живота ми ...
1159
990
2
Точно ти
знаеш как
мръсно и полека
от тялото ми
да събличаш всяка дреха ...
знаеш как
мръсно и полека
от тялото ми
да събличаш всяка дреха ...
2642
2
Тази вечер пия за тебе,
за мечтите, които остави,
за самотата,
за разкървавените рани.
Пия за тебе, ...
за мечтите, които остави,
за самотата,
за разкървавените рани.
Пия за тебе, ...
1248
1
Помниш ли,
някога,
когато бях сама,
как съдбата ни запозна,
как ме гледаше пълна с тъга, ...
някога,
когато бях сама,
как съдбата ни запозна,
как ме гледаше пълна с тъга, ...
917
2
Приятелство или не
все още не знам
но истината е някъде там
между редовете
сред избелялото мастило ...
все още не знам
но истината е някъде там
между редовете
сред избелялото мастило ...
875
5
Всеки ден чакаш едно нещо,
губиш се в празни емоции,
дишаш зловещо.
Искаш всичко да приключи сега
"Трябва да ù кажа истината!" ...
губиш се в празни емоции,
дишаш зловещо.
Искаш всичко да приключи сега
"Трябва да ù кажа истината!" ...
1592
1
Обещания за вечност,
нали така?
Аз и ти,
докато смъртта...
Каквото е било, ...
нали така?
Аз и ти,
докато смъртта...
Каквото е било, ...
856
2
Изтри всичко.
Не остави нито следа, нито спомен за тези отминали мигове. Освободи се от малкото неудобство на неосъществените моменти с такава лекота, на която сам се изуми. Остави само една снимка, която да му напомня за глупостта, с която щеше да пренебрегне минало и настояще, да затрие светлото с ...
Не остави нито следа, нито спомен за тези отминали мигове. Освободи се от малкото неудобство на неосъществените моменти с такава лекота, на която сам се изуми. Остави само една снимка, която да му напомня за глупостта, с която щеше да пренебрегне минало и настояще, да затрие светлото с ...
1042
3
Сърцето му препускаше ускорено. Силите бяха на предела, а доверието - изгубено във времето. Всичко бе на ръка разстояние, но и точно толкова далече. Само трябваше да се протегне и да вземе вечността.
Толкова силно тичаше, че забрави часа, когато остави всичко и излетя през вратата. Вятърът преминава ...
Толкова силно тичаше, че забрави часа, когато остави всичко и излетя през вратата. Вятърът преминава ...
885
1
Знаеш ли бейби
Времето в мен се развали
От онези дни
В гърдите ми – празни емоции
И твоите очи ...
Времето в мен се развали
От онези дни
В гърдите ми – празни емоции
И твоите очи ...
964
5
Отново искаше да ù каже толкова много неща, но езикът беше закован зад зъбите и не успяваше да поеме по своят път. Тази сутрин не успя да ù каже колко е красива, колко сини са очите ù, колко много я обича, колко много му липсват нощите, които понякога прекарваха заедно. Зъбите бяха залепени като със ...
2549
Подреденият му свят сякаш падаше изпод краката. Пепел летеше около него, а по скулите полепваха горящи парчета хартия. Рухваха и последните построени с мъка и пот кули, където някой ден може би щеше да изгради нови…
„Рухна и последната… в очите ти!” – рече си той и обърна гръб. Светът отново бе потъ ...
„Рухна и последната… в очите ти!” – рече си той и обърна гръб. Светът отново бе потъ ...
2092
Драматично... много драматично... ужасно драматично... чуваш ли как бият камбаните на църквата, някак по-драматично от драматичното на миналият драматичен момент?! Широко отварям очите си, за да придам допълнителна драматичност на иначе толкова достатъчно драматичния момент... и... Д-Р-А-М-А... няма ...
1366
1
Любовта е странна птица. Липсата ù ни кара да усещаме самота, тъга и безверие в съществуването, а моментната ù поява ни отваря за всички усещания, които не сме подозирали, че можем да изпитаме...
Разхождайки се по огрявания от зората бряг, аз отново изживях един минал момент, красотата му беше толко ...
Разхождайки се по огрявания от зората бряг, аз отново изживях един минал момент, красотата му беше толко ...
2272
4
Шибнах се един ден, преди две години някъде, така хубаво се шибнах, че шибана цицина ми излезе на главата, малко под брадичката, на шибания момент още. И шибвайки се, аз усещам цимента на шибаната улица, колко болезнено беше и шибаната болка не минава и до днес. Вдигам очи, шибаното небе, от черно, ...
1941
3
Знам, че всеки път се връщаш с надеждата, че ще откриеш нещо за себе си, някакъв спомен от мен, нещо, което ще те накара да разбереш, че не съм те забравила. Спомен за теб, само и единствено...
Откриваш ли това, което би задоволило любопитството ти или просто го държиш под контрол, така че да не изб ...
Откриваш ли това, което би задоволило любопитството ти или просто го държиш под контрол, така че да не изб ...
2676
4
Може би е топло там, където си,
а може би има студ в твоите очи.
Може би слънчеви са дните ти,
а може би вали – там, където си...
Когато „може би” е колебание, ...
а може би има студ в твоите очи.
Може би слънчеви са дните ти,
а може би вали – там, където си...
Когато „може би” е колебание, ...
1117
1
… някога, се налагаше да обичам, изискваше се да обичам, да се докозвам, че обичам, да показвам, да се боря със себе си, да бъда не себе си заради друг.
... някога, обичах, защото страдах и страдах, защото обичах... чисто и просто обичах да страдам.
... някога не позволявах на себе си да загърбя мин ...
... някога, обичах, защото страдах и страдах, защото обичах... чисто и просто обичах да страдам.
... някога не позволявах на себе си да загърбя мин ...
2086
3
Някога преди,
когато музика лъчеше в детските очи,
когато прозираше душата на дете,
когато никой не помогна стрелките на времето да бъдат отковани,
когато само мракът беше спасение – ...
когато музика лъчеше в детските очи,
когато прозираше душата на дете,
когато никой не помогна стрелките на времето да бъдат отковани,
когато само мракът беше спасение – ...
1006
2
Някога ми казваха, че колкото по-къс е денят, толкова по-малко боли от изгубеното щастие. Така и не разбрах разпространителите на тази теория, защото или аз бях повредена, или те. Защото мен ме болеше постоянно, без значение от продължителността на деня, или дългата тъмнина на нощта. През деня прост ...
2013
1
Спиш, а затворените ти очи разкриват поглед - такъв, какъвто беше в самото начало - толкова спокоен, пълен с толкова любов. Широко затворените ти очи не виждаха любовта, с която галех клепачите ти и все пак го усещаше, нали?
Днес, когато думите са излишни, а минутата е миг в незначителното време, ко ...
Днес, когато думите са излишни, а минутата е миг в незначителното време, ко ...
2595
2
Този филм все някога ще свърши. Аз и ти не знаем какъв е краят и какво от това? Пука ли ти, ако ти остава само секунда в прегръдките ми? Ще ти пука ли, ако знаеш, с точност до секунда кога ще ме изгубиш? Ще ти направи ли впечатление, ако някога някой ти каже, че няма повече никога да си до мен? Ще т ...
3244
2
1
К'во ще кажеш за тази една готина живот с мен? Не беше ли това най-големият ти кошмар? Не пропиля ли 12 празни месеца в моето присъствие, всяка вечер, празен ден след ден, нощ след пагубна нощ? Нима не видя тъмната ми страна и уплашена не обърна гръб дори за миг? Нима понасяше лесно миговете ми на м ...
3723
1
2
Невъзможно е да забравя красотата на очите ти. Неизбежно е да забравя топлината на кожата ти. Всичко, което искам да направя, за да изчезнеш от мислите ми, е действие срещу порива на сърцето ми. Мислите не искат да оставят на заден план съществуването ти в живота ми. Дори, когато ме нараняваш, аз из ...
3717
4
Само кажи, че тази нощ няма кой да целуне клепачите ти с безумната нежност на ефирни пеперудени криле. Кажи ми за самотата, когато сърцето неистово желае невъзможната любов, а тя все бяга с ефирен танц далеч напред сред залези безбрежни. Разкажи ми как гониш вечността с едничката цел да достигнеш ме ...
2230
5
Водка с утеха, ред въздишки, поредните „последни" сълзи... море от безплатни мечти и тъга, която все някой трябва да плати. Болката вляво е перманентно явление, мислите се опитват да кацнат на летище „Сътворение", но месеци наред се лутат в обречени кръгове над него.
Тъмнината целуваше клепачите й, ...
Тъмнината целуваше клепачите й, ...
2817
5
Да чувстваш чувствата, да усетиш усещането, да се потопиш в гнева на гнева си, да докоснеш щастието с върховете на пръстите си, да подушиш неуловимия кислород, за да откриеш с поглед крайчеца на слънчев лъч, да намериш себе си - изгубения в свят на ненамерено щастие. Сравнявайки себе си, без да имаш ...
2538
1
Съществуването беше обезсмислено. Нямаше светлина в края на тунела. Всичко започваше и свършваше с тъмнина. От рождението животът бе приел ограничението на поставените бариери и многобройните като бамбук перипети.
Преминаваше през живота си само, за да отбележи някакво си съществуване, до момента, в ...
Преминаваше през живота си само, за да отбележи някакво си съществуване, до момента, в ...
1520
1
Създаваше апокалипсис из отдавна погубеното човешко съзнание. Владееше силата на разбирането от „половин дума", а четенето между редовете беше нейната специалност. Толкова добре бе овладала техниката на изслушването, че от погубените човешки мечти пишеше книга на отдавна загубеният път на чуждото съ ...
2180
1
Може би беше луда, може би светът полудяваше с нея. Чувстваше се все по-концентрирана, все по-разсеяна, тъжна, щастлива. Хиляди мисли нахлуваха в главата й и нито една от тях не се задържаше задълго.
Беше седнала на бюрото и задаваше въпрос след въпрос, всеки един беше от риторичен по-риторичен, но ...
Беше седнала на бюрото и задаваше въпрос след въпрос, всеки един беше от риторичен по-риторичен, но ...
1750
2
Тя усети студа по върха на пръстите си. Докосна се до мъката на това място. Всичко беше попито от светлина, но празнотата някак си я погълваше и създаваше безбрежна се пустота. Зеленината по върховете на планината едвам създала уют в сърцето на пътника, в следващия момент бе разбивана от сивотата на ...
1890
Трудна за обичане - грешница, облечена в невинност, притежаваща толкова разбити сърца. Мечти, загубили полета си, заради нейните безлично изказани думи. Кръв, проляна в бой с петли, за нейната отдавна загубена чест. Сълзи, изплакани с наивността на децата, разбили своите мънички колене. Тя не отгова ...
4055
6
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
