Всеки ще разбере написаното много различно.
То е една голяма метафора на моето разочарование.
То е призив към осъзнаване на един неосъзнат...
Да бъдеш мъж, без значение от какъв пол си, е нужно, когато трябва да засвидетелстваш сила и категоричност. Да убедиш някого, че си сериозен и зрял, да съумееш да спечелиш доверие и да извоюваш надеждност. За целта се иска да се промениш. Да влезеш в платното на настоящето и да караш само напред. Но когато миналото, с целия си ненужен товар, наивитет и възглупав сантимент към стари чувства, стари познати, псевдоприятели, имагинерни отношения... - всичко това е излишно. Убива пулса на бъдещето. Цветът на момента. Прострелва със сребърен куршум важното. Все едно да посадиш цвете сред изгорелите бурени от отминали лета и да очакваш то да живее и да цъфти. Да се усмихва на слънцето и да блести. Не може дълго да е живо. И красотата му ще повехне, и свежестта му ще отмине, дъхавите му аромати вятърът ще прибере. Докато се превърне в бурен. Като онези о ...