Всеки ще разбере написаното много различно.

То е една голяма метафора на моето разочарование.

То е призив към осъзнаване на един неосъзнат...

Да бъдеш мъж, без значение от какъв пол си, е нужно, когато трябва да засвидетелстваш сила и категоричност. Да убедиш някого, че си сериозен и зрял, да съумееш да спечелиш доверие и да извоюваш надеждност. За целта се иска да се промениш. Да влезеш в платното на настоящето и да караш само напред. Но когато миналото, с целия си ненужен товар, наивитет и възглупав сантимент към стари чувства, стари познати, псевдоприятели, имагинерни отношения... -  всичко това е излишно. Убива пулса на бъдещето. Цветът на момента. Прострелва със сребърен куршум важното. Все едно да посадиш цвете сред изгорелите бурени от отминали лета и да очакваш то да живее и да цъфти. Да се усмихва на слънцето и да блести. Не може дълго да е живо. И красотата му ще повехне, и свежестта му ще отмине, дъхавите му аромати вятърът ще прибере. Докато се превърне в бурен. Като онези около него. Никой не е достатъчно силен, за да носи на плещите си всичко. Миналото, настоящето, бъдещето. Всеки преминава през тях, но сам решава кое да избере, върху основите на кое да гради... Най-важното е, че човек трябва да се научи на саможертва! Трябва! По дяволите, наистина трябва! Тази грозна дума повторена три пъти. Използвам я, а я мразя най-много на света. Но е така. Трябва да покажеш гърба си на много, много хора, защото е истински важно лицето ти да виждат само Избраните. Ако искаш да си приятел на всички, някакъв умен човек беше казал, че не си приятел на никого. Избраните са тези хора, пред които ти си 100% себе си - какъвто и да си, но докрай такъв, какъвто си. Пред останалите, ти знаеш, знаеш всички, пред които си актьор... Защо са ти? Защо се опиваш да смачкаш Избраните, за да набуташ при тях и ненужните. Защо? Та това са хора, някаква въображаема твоя публика, която искаш да впечатляваш, да спечелиш, да ухажваш, да се жертваш, да направиш всичко, което не заслужават!!! Да вкарваш инсулин в трупове! 

Затваряме и отваряме постоянно нови страници в своите животи. Защо се опитва някой да преписва по ред от предишните страници на чисто бялото. Това е петно. Това гнети и загнива чистота. Това означава, че не искаш нова страница, а само чернова! Забравяш, че чуждият живот не може да е твоя чернова!!! Понякога се иска да си мъж, без значение от какъв пол си...