MARI0804 (МАРИ)
31 141
Jun 5, 2010, 11:25 PM

Бурята 

  Essays » Others
3162 0 1
1 мин reading

 

 

 

 

Дойде ненадейно - привечер, както могат да идват само бурите. Разфуча се, заувива дърветата, изсипа пелена от дъжд, подгони птиците, засвири мощна симфония със вятъра - за да му разкаже за мечтите си.   А вятърът, за да ù отвърне, накара дъжда да нарисува - приказни картини от водна феерия - земята се обгърна в мрака и дъжда. Светкавиците си играеха и от техните ласки земята потръпваше  -  те не разбираха, че ласките им са болезнени.
Защо ли в този земен час - дъжд и вятър, буря със  светкавици  се  бяха срещнали,  за да  си разказват приказки. Излязох навън при тях, за да ги слушам, във пелената от дъжда и бурята и огнените  ласки на светкавиците - защото душите  ни се разбираха и слушах приказките им, докато  замря в падналия мрак - целувката от гръм на дъждовни облаци.  Красива приказка за  времето, което си говореше със мен. Погалих вятъра с дъжда,  усмихнах   се  на  мрака  и светкавиците, а дъжда целунах... какво по-приказно, нали!

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=aXwUhab650U&feature=player_embedded

© МАРИ All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • канибалd (Арихо ): Благодаря за забележката
Random works
: ??:??