MARI0804 (МАРИ)
31 141
5.06.2010 г., 23:25 ч.

Бурята 

  Есета » Други
3161 0 1
1 мин за четене

 

 

 

 

Дойде ненадейно - привечер, както могат да идват само бурите. Разфуча се, заувива дърветата, изсипа пелена от дъжд, подгони птиците, засвири мощна симфония със вятъра - за да му разкаже за мечтите си.   А вятърът, за да ù отвърне, накара дъжда да нарисува - приказни картини от водна феерия - земята се обгърна в мрака и дъжда. Светкавиците си играеха и от техните ласки земята потръпваше  -  те не разбираха, че ласките им са болезнени.
Защо ли в този земен час - дъжд и вятър, буря със  светкавици  се  бяха срещнали,  за да  си разказват приказки. Излязох навън при тях, за да ги слушам, във пелената от дъжда и бурята и огнените  ласки на светкавиците - защото душите  ни се разбираха и слушах приказките им, докато  замря в падналия мрак - целувката от гръм на дъждовни облаци.  Красива приказка за  времето, което си говореше със мен. Погалих вятъра с дъжда,  усмихнах   се  на  мрака  и светкавиците, а дъжда целунах... какво по-приказно, нали!

 

 

http://www.youtube.com/watch?v=aXwUhab650U&feature=player_embedded

© МАРИ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • канибалd (Арихо ): Благодаря за забележката
Предложения
: ??:??