Бягаш, плачеш, смееш се, рушиш, а някой се страхува, някой се нуждае от теб.
Разбиваш опита, съдиш другите и плачеш за тях, а около теб пречупени усмивки, останали да Бъдат за теб, са недовършени, празни, безмислени...
А ти оставаш там - леден къс сред светлина, оставаш сам, но нужен... Малко страшен, но обичан...
Там си - плачеш, дишаш мъртъв... Толкова единствен, чак до срам... Крал на вечността, крал на тишината, крал на самотата...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up