Бягаш, плачеш, смееш се, рушиш, а някой се страхува, някой се нуждае от теб.
Разбиваш опита, съдиш другите и плачеш за тях, а около теб пречупени усмивки, останали да Бъдат за теб, са недовършени, празни, безмислени...
А ти оставаш там - леден къс сред светлина, оставаш сам, но нужен... Малко страшен, но обичан...
Там си - плачеш, дишаш мъртъв... Толкова единствен, чак до срам... Крал на вечността, крал на тишината, крал на самотата...