“България – страната, в която искам да живея”
Есе с комуникативна цел убеждаване
Кога повя онзи топъл южняк и погали с топлината си цялата земя, се затопи дебелият сняг и се застича по калдаръмените улички на балканските градчета, навлажни полето и се спусна към реката. Та като шурнаха водите надолу, бързащи да съобщят за настъпващата пролет, заглушаваха с тътена си всеки звук, докато слизаха по планинските бързеи, носещи със себе си един нов живот.
Обкичи се земята с цвят; нежният, едва загатващ сладост, аромат се носеше из въздуха и вдишан веднъж, напомняше какво е пролетта – онова годишно време, което мълчаливо говори за плода, който земята носи в утробата си.
Дългите и горещи дни, жаркото и нещадящо дори моминото лице слънце сред полето, огряваше с лъчите си майката земя. Заблестя златото в полето и краските обкичиха всеки двор, заглъхваха сред трептящата във въздуха мараня. Тежко ù е на земята, трудно ù е да предаде чедото си на златния сърп, покосяващ краткия му живот. Спуснало с ...