Jul 14, 2012, 11:49 AM

* * * 

  Essays » Personal
829 0 0
2 мин reading

Това, което се случи с мен, може да случи на всеки с едни такива разбити мечти! И то не какви да са, а едни съвсем обикновени житейски мечти, които на пръв поглед изглеждат лесно осъществими. Но за някои понякога се оказват пустинен мираж. Виждала съм ги сбъднати в очите на двама възрастни, който вместо с бастунки, се подпират един на друг. В жената, която сервира на мъжа с плам в очите, защото той е съумял да го задържи там, и това не с милувки, а с усърдие за общото добро. Разбира се всеки тръгва от нулата, но ние трябваше да сме поне на едно, а можехме да сме на две и на три, толкова пропуснати бройки има, че вече си мисля, че ще си останем на нула.

(Има една страхотна притча за раздялата и любовта, прочетох я преди време и тогава разбрах!) Любовта в мен отдавна угасна,

а някога, някога беше различно и имаше някакво усилие, което е било моментно. А усилията идват със семейството, правиш всичко за него, забравяш стари навици и стари мечти, жертваш се за него, за единственото щастие! Не казвам, че ти ще си онзи старец, с който ще се подпираме, не можеш да знаеш, не можеш да си сигурен, без да познаваш някой напълно и без да споделяш дните си с него

Но някога в някой виждаш разбиране, виждаш доброта и учтивост и въпреки това не се задълбочаваш, нямаш право на това. Мисълта минава и заминава в началото. Докато някой слънчев ден не се разприказваш и ти е приятно, повтаря се и докато се осъзнаеш, са станали безброй пъти, а след всеки в повече, усмивката ти се задържа все по-дълго на лицето. И нещо се случва с теб, ставаш зависим, просто си влюбен, дори и неосъзнато. Осъзнаваш, когато започнеш да търсиш, но заедно с любовта, която е дошла, идват и много други чувства, който ти пречат, и няма как да не дойдат, ти нямаш право на това. Той се появява на вратата, а в очите му трепети светят и ти си щастлива, нали? Но когато наближи, не знаеш как да реагираш, можеш ли да го погледнеш влюбено? Просто се обръщаш и скриваш обърканото си лице. А мислите се блъскат в главата, чувстваш се ужасно, сякаш потъваш. А как се чувства той? Толкова пропуснати бройки, но за мен тогава беше началото! Тогава чувствах любов от теб, а сега те чувствам далечен, сякаш не си ти.

За мен краят не може да е тук, в това, тръгнах след теб!

© Аз All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??