Това, което се случи с мен, може да случи на всеки с едни такива разбити мечти! И то не какви да са, а едни съвсем обикновени житейски мечти, които на пръв поглед изглеждат лесно осъществими. Но за някои понякога се оказват пустинен мираж. Виждала съм ги сбъднати в очите на двама възрастни, който вместо с бастунки, се подпират един на друг. В жената, която сервира на мъжа с плам в очите, защото той е съумял да го задържи там, и това не с милувки, а с усърдие за общото добро. Разбира се всеки тръгва от нулата, но ние трябваше да сме поне на едно, а можехме да сме на две и на три, толкова пропуснати бройки има, че вече си мисля, че ще си останем на нула.
(Има една страхотна притча за раздялата и любовта, прочетох я преди време и тогава разбрах!) Любовта в мен отдавна угасна,
а някога, някога беше различно и имаше някакво усилие, което е било моментно. А усилията идват със семейството, правиш всичко за него, забравяш стари навици и стари мечти, жертваш се за него, за единственото щастие! ...