Няма да пиша история, типичната полу-трагикомедия в трето лице... Без недомлъвки, без скрити авторски образи, без сюжет и изпълнение! Просто чувства... И не като поредно тийнейджърско любовно излияние, а като прости, човешки чувства - като живот... Животът ни, това е само и единствено една огромна смесица от чувства... Как живее слепецът? Той "вижда" образите на своите чувства за нещата...
Боли ме... Сякаш цялата скръб на земята се е събрала някъде дълбоко в съзнанието ми и ту като с тънки иглички боде всяка брънка, ту като жестока плесница се стоварва... и няма как да избягам, няма как да предотвратя цялата тази огромна фурия от емоции... сякаш всички такива, които така нехайно и с просташка небрежност съм разпилявала за целия си живот, сега се връщат само за един безумно кратък миг и няма как да не е тежко, няма как да не ми натежат... Не съм страдалец, чакащ утешение, нито поредния поет, търсещ похвала - просто опитващ се да разбере себе си и света около себе си, просто човек...
В т ...