Часовникът е тиктакащ механизъм, отмерващ еволюция, разделящ днес от утре, ориентиращ рано или късно е. Той е устроен просто. И просто да се движи напред. Механичен израз на човешката съдба. Отмереност, яснота, точност и практичност. Образ на времето. Вразумяващ  по време на лудост и влудяващ в миг на апатия и безразличие. Поставящ размитите мигове в категоризирани часове. Оформящ кратките незабележими секунди в продължителност. Даващ на началото край. Срещащи се и разминаващи се стрелки, определящи възможности, вероятности.

    И тих звук... Едва доловим... Но категоричен и постоянен. Вслушвали ли сте в него? Мисля, че хипнозата е базирана на този принцип. Създава се еднаквост на ритъма на съзнанието и реалността. Колко  равномерно тече човешката мисъл, а какъв хаос внасяме ние там! Може би сме счупен часовников механизъм? Не знам!