1 min reading
"Мой ангел, мое всичко, мое Аз..." Така започва Бетховен тайнственото си "Писмо
до Безсмъртната любима". Аз започвам така писмото си до моето Аз. Не до човек.
Не до живо същество, а до Нощта. Изначалната Нощ, от която се е родило всичко.
Която е била преди всичко. Преди нас. Преди земята и небето. Дори преди онова
знаменито "слово", което било в началото според Библията. Тя е била тук преди
това начало. Преди Дявола и Бога. Нощта, която първо е родила Хаоса, но онзи
съзидателен, първичен Хаос, който създава най-ненарушимия ред. Създава Законите
на Вселената, които човешкият ум не е пригоден да разбере. Нощта се разлива като
наркодик във вените ми. Там, в булото на мрака нещата се изпълват със смисъл. От
него извират силуетите на въображението и демоните на ужаса. От него черпят
вдъхновение най-силно сетивните, най-интуитивните натури. Само през нощта можеш
да свириш "Лунната соната". Само през нощта можеш да се изправиш срещу своя ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up