"Мой ангел, мое всичко, мое Аз..." Така започва Бетховен тайнственото си "Писмо
до Безсмъртната любима". Аз започвам така писмото си до моето Аз. Не до човек.
Не до живо същество, а до Нощта. Изначалната Нощ, от която се е родило всичко.
Която е била преди всичко. Преди нас. Преди земята и небето. Дори преди онова
знаменито "слово", което било в началото според Библията. Тя е била тук преди
това начало. Преди Дявола и Бога. Нощта, която първо е родила Хаоса, но онзи
съзидателен, първичен Хаос, който създава най-ненарушимия ред. Създава Законите
на Вселената, които човешкият ум не е пригоден да разбере. Нощта се разлива като
наркодик във вените ми. Там, в булото на мрака нещата се изпълват със смисъл. От
него извират силуетите на въображението и демоните на ужаса. От него черпят
вдъхновение най-силно сетивните, най-интуитивните натури. Само през нощта можеш
да свириш "Лунната соната". Само през нощта можеш да се изправиш срещу своя ...