Беше хубав слънчев ден. Той реши да се поразходи в парка. Разхождаше се и по едно време реши да седне на една пейка. Малко след като седна, един старец с шапка, черни очила и бяло потропващо бастунче го попита дали мястото е заето. Човекът първоначално се стъписа, но каза, че е свободно и старецът седна на пейката, извади малко хляб, започна да го троши и да го хвърля. След малко паркът се напълни с гладни гълъби, които се хранеха с хвърления от дядото хляб. Както си хвърляше хляб, старецът каза на младия колко хубав бил денят. Младият, видимо притеснен от слепия старец, се съгласи с него. Старецът млъкна и продължи да хвърля. Гълъбите се нападаха един друг за някоя трошичка, а младежът ги гледаше. Двамата мълчаха. След кратко време старецът попита младежът какво го тревожи. Младият се учуди и каза, че нищо не го тревожи. Старецът видимо не му повярва, но каза просто едно "Добре". След малко старецът попита младежът, дали вижда как се бият гълъбите. Младежът отговори положително, но се ...