1 min reading
Седя и си мисля на тема, по която може да се каже толкова много. Заобиколена от предмети и хора. Хора с различно виждане на нещата от моето. Всеки разум различен и индивидуален. Замислил се за нещо и някъде. Далечни и топли места, тихи и спокойни, морета и поля. Или такива които не можеш и да си ги представиш. Гледаш през прозореца и виждаш сивотата, виждаш ежедневието, което ни заобикаля. Но в същото време друг гледа през този прозорец на живота но вижда отвъд хоризонта, необясними, мечтани въображаеми места. А трети настоящето с неговите цветове определящи се от настроението. Спрямо обществото и техните души. Души съсипани. Виж. Отвори си очите, погледни жената на улицата която загубила близък човек. Която иска да изпита физическа болка, за да потуши безпощадната буря, която минава и премахва всичко. Погледни през нейните очи, за да видиш ада. Да усетиш безмълвието и празнотата. Сивотата на живота, необятната пустиня. Жив труп с напусналата го душа но това ти няма да го разбереш. Защ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up