Седя и си мисля на тема, по която може да се каже толкова много. Заобиколена от предмети и хора. Хора с различно виждане на нещата от моето. Всеки разум различен и индивидуален. Замислил се за нещо и някъде. Далечни и топли места, тихи и спокойни, морета и поля. Или такива които не можеш и да си ги представиш. Гледаш през прозореца и виждаш сивотата, виждаш ежедневието, което ни заобикаля. Но в същото време друг гледа през този прозорец на живота но вижда отвъд хоризонта, необясними, мечтани въображаеми места. А трети настоящето с неговите цветове определящи се от настроението. Спрямо обществото и техните души. Души съсипани. Виж. Отвори си очите, погледни жената на улицата която загубила близък човек. Която иска да изпита физическа болка, за да потуши безпощадната буря, която минава и премахва всичко. Погледни през нейните очи, за да видиш ада. Да усетиш безмълвието и празнотата. Сивотата на живота, необятната пустиня. Жив труп с напусналата го душа но това ти няма да го разбереш. Защ ...