Цветът на деня
(вечерна импресия)
Април е. Десет дни след рождения ми ден. Седя си в квартирата и наблюдавам, не, по-скоро усещам как се изнизва денят. Този цвят на деня го мразя ужасно. Слънцето омърлушено се скатава зад покривите, хем иска да грее, хем вече се тътри уморено към бърлогата си, там някъде на запад. Наоколо тишина, само от време на време някоя кола или човешки глас ще се обадят навън. Всичко е така замряло, че ти иде да виеш. Една топка засядa някъде под лъжичката и едно тревожно очакване за новата доза самота ме сковава. Поглеждам към компютъра - няма интернет. Боже, единствената ми връзка със света изчезна. Ще напиша писмо на един приятел, от доста време се каня. Ужас. И това няма да стане, нали нямам интернет да го пратя. Поне ще поиграя на карти. Един пасианс, два… Времето сякаш е застинало. Мисля, че е минал поне час, а се оказва, че са само седем минути. Да, моят приятел. Приятелю, в такива моменти само ти ми помагаш. Твоята музика ме приютява. Пускам си музика. Ма ...