2 min reading
Човекът поиска да бъде част от тълпата, да реагира като тях, да се смее на същите неща като тях, да бъде жесток като тях, да обича и мрази като тях. Само че каквото и да стореше, гледаха го с насмешка, отбягваха го, понякога срещаше и отвращение в очите им. Но защо? Нали ужким те правят същите деяния, а на тях им се радват, пляскат им с ръце, и са заедно. А той протяга ръка напред и вместо одобрение получава плесник. Нали това беше условието - да постигне тяхното равнище на общуване, да се смее на техните шеги, да се облича като тях. Мислеше, че нещо ще се промени, мислеше, че неговото различие е бреме, което срамно ще носи ако не се смеси с тълпата, че трябва да изкорени своята индивидуалност, да търси комерсиалното и да се впише в него така, че да го обичат всичките, да го ценят. Вместо да превърне в сила и обаяние това което го различаваше и да намери хора които да ценят това негово различие, той се стремеше да го претопи чрез пошлото, недостойното, смяташе че смесвайки бъдейки като ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up