Тичам...
В една безименна посока, която заличава всеки миг от теб създаден.
Бягам...
Единственият начин да запазя себе си е да изгубя и сетните си сили.
Картини от съня се явяват като скитници. Повтарят до безумие обречения лик на моята отдаденост. А по пътя, осеян с недостижими истини, е по-добре да тичаш с затворени очи.
Знам думите за сбогом, нали на тях ни учат първо. Знам и как се пише последното писмото. И как оставя се върху пияното, виновно замълчало след петата симфония. Знам как да разбия сърцето ти преди да си поръчам последното мартини. Знам защо не ям маслините от чашата.
Колко много знание...
И сред всички инициали на хиляди неозаглавени в гнева отчаяния аз по каталог не си намирам отговор. А и въпросът вече е бунище от разкаяни свидетелства. Длани премръзнали в навика да бъдат топлени от чуждите желания хващат книгите една подир една... и паля огъня. Някой някога така се бил прочул - запалил Библиотека. А аз надявам се тъй да залича, като в мене не остане ничии спомен съ ...