-------------------------
25.02.2005,Петък
-------------------------
Идва времето, когато рано или късно осъзнаваш колко самотен се чувстваш в даден момент и това ти се струва цяла вечност!... Един момент, един миг от многото, които преживяваш всяка изминала секунда, точно този миг протича като цяла вечност... Имаш натрапчивото чувство, че ти си най-грозната картинка именно този миг, когато отново се срещаш със самотата! Отново, да, защото и преди си изпитвал това, и преди си се ненавиждал, заради това, че си просто... самотен... Понякога, когато си сам, започваш да се депресираш, плаче ти се, защото знаеш, че в останало време ТИ ще се мъчиш, заради мислите, които ти идват в главата, заради една горчива вина, едно самосъжаление, което е заседнало в мислите ти! Горчив вкус и горчиви сълзи! Идва ти да крещиш, да ревеш, да се тръскаш, да обвиниш някого заради това, че си самотен! Затваряш се в себе си и започваш да си мислиш защо така се получава винаги, когато имаш нужда от нещо, от няко ...