Mar 6, 2010, 9:59 PM

Да те поканя на щастие? 

  Essays » Phylosophy
1949 1 0
1 min reading
Да те поканя на щастие? С надежда се опитвам да го продам - това мъничко мое щастие, за да купя с него искрена усмивка...
На дансинга, на малкия ни кръг, който май започнал е да ни души, аз искам да танцуваме, забравяйки за публиката, сценичната треска, може би неточния костюм, а просто да танцуваме... Цял живот се мъча да избягам от веригите, от плена, в който истинското щастие се чувства глупаво... и днес аз искам то да бъде твое, без притеснение за псевдо-обожателите ни... И знаеш ли колко ми е коствало това? Не знаеш за присмехите на "любимите" околни, които с шепите си ми преджобваха щастието, което исках да укрия... Но аз го спасих, макар и днес да съм сама и да изглеждам странна в очите на всички завистници. До днес все още се опитвам да не го показвам, моето укрито, изтерзано щастие, но вече ми тежи, а искам да го поделим - приемаш ли? Страхувам се, че скоро ще се съкруша, ще падна по колене, защото силата ще ме остави... дори със зъби да го задържа, с последната надежда то ще ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сомбра All rights reserved.

Random works
: ??:??