Да те поканя на щастие? С надежда се опитвам да го продам - това мъничко мое щастие, за да купя с него искрена усмивка...

 На дансинга, на малкия ни кръг, който май започнал е да ни души, аз искам да танцуваме, забравяйки за публиката, сценичната треска, може би неточния костюм, а просто да танцуваме... Цял живот се мъча да избягам от веригите, от плена, в който истинското щастие се чувства глупаво... и днес аз искам то да бъде твое, без притеснение за псевдо-обожателите ни... И знаеш ли колко ми е коствало това? Не знаеш за присмехите на "любимите" околни, които с шепите си ми преджобваха щастието, което исках да укрия... Но аз го спасих, макар и днес да съм сама и да изглеждам странна в очите на всички завистници. До днес все още се опитвам да не го показвам, моето укрито, изтерзано щастие, но вече ми тежи, а искам да го поделим - приемаш ли? Страхувам се, че скоро ще се съкруша, ще падна по колене, защото силата ще ме остави... дори със зъби да го задържа, с последната надежда то ще си отиде... ще се разпилее... Аз просто искам да купя твоята усмивка с малкото ми щастие, което явно живота отреди да споделя с теб!!!

 Приел си в танца на живота да бъда твоя дама, ще продължим с пореден танц - за връщане назад не става дума... Ще сбъркаме стъпките - това е нормално, нали за пръв път го играем. Само да не се паникьосаме, тези около нас са ни взели на прицел... Да те поканя на щастие? - Хайде, ще пийнем по малко и след това пак... на кръглата сцена  ще отстоим над всичко... и ще победим, макар да не вземем първото място! Сама не мога, следва тангото - танц е за двама!!!