3 min reading
Най-българският ден – 24 май – е днес. С празничното настроение, с гордостта, че “и ний сме дали нещо на света”, с шествията и манифестациите.
За които именно ще стане реч. Защото почти половин век у нас манифестацията звучеше като наказание. Събират служители, работници, ученици на едно място, тренират известно време /понякога като деца по седмица сме марширували, изравнявайки флангове и добивайки щастлив идиотски израз за пред трибуната/, а сетне започва изпитанието. В което е най-важно добре да се мине пред височайшите вождове – партийни, държавни, местни – защото сетне имаше събрания за отчет, викания на килимчето, дори наказания.
И затова българите с лекота махнахме на подобни изяви. След което се сетихме, че 24 май е национална изява, а шествието е поне от Възраждането насам. Та затова се възстанови. Обаче – типично по нашенски комплексарски маниер.
Отново важни станаха познатите лидерски елементи – трибуна, на която са накачени люде, избрани по някакви неизвестни критерии, минав ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Нарушавам правилото - една творба на ден. Но... За сметка на почивните събота и неделя. А и за утре има АКТУАЛНО есе...
Благодаря!