Любовта е противоположна на всичко онова, което наранява, унижава, омаловажава. Тя е сигурност и сила. Ако имаме всичко на света, но нямаме любов – загубени сме. Ние сме заченати с нея и се нуждаем от присъствието й в живота ни, както се нуждаем от въздуха – ежесекундно. В името на любовта са правени най-големите безумия, но нима можем да се виним за това? Колкото й тя да ни разрушава, не можем без нея.
Но любовта наранява. Както розата, която е тъй красива и я обичаме толкова много, любовта също има бодли и то по-болезнени от тези на розата. Когато се убодем на розов храст, често потичат капки кръв. Когато любовта е раняваша, капки кръв капят от сърцето ни и убоденото място може никога да не зарасне. Може цял живот от него да се стичат алени капки, напомнящи ни за онова болезнено „убождане“. Защо любов и болка вървят ръка за ръка? Защо са тъй дълбоки, сладко-болезнени и вплетени във всички нас?
Всъщност много от нещата, които ни се случват, ние сме ги позволили по един или друг начин. ...