Drama queen?
Когато целият ни живот е изпълнен със спадове и възходи, където главна роля играе драмата, вярно ли беше, че жените сме цариците на болката, мъката и сърцераздирателните драми? Не ни ли стига нормалната и човешка мъка или просто ни се иска да живеем в някой венецуелски сериал, където главните герои винаги страдат повече отколкото един човек може да пoнесе за цял живот? Не е ли време просто да спрем да се самосъжаляваме и да оставим нещата така както са, без повече драма? Да вярваш, че ще оцелееш след поредния удар, това е оптимизъм, да вярваш, че никога повече няма да обичаш и да бъдеш щастлив, това е драматизъм. За да разбера по-добре кралиците на мъката слушах различни момичета, всяко от които е преживяло сложни и неприятни случки, свързани с противоположните ни половинки. Странно беше колко много си приличаха тези истории, да ги слушам беше като превключване на различни канали, където даваха едно и също. Но просто така, изведнъж в цялото еднообразие се появи една различ ...