Снощи валя силен дъжд. Цялата вечер не престана. На моменти валеше като из ведро и много силно; на тласъци. От горещата земя се издигаше пара. Пред вратата се образува огромна кална локва, в която жабите започнаха да подскачат. Плужеците рисуваха с хлъзгавите си дири лабиринти по стените. На втория етаж започна да капе от тавана. В малката стаичка всичко е набъбнало и всеки миг може да се стовари върху леглото. В голямата капе в един друг ъгъл, който досега си оставаше сух. И там също таванът се е пропукал, а стените издават звуците на есенния вятър през напуканите си страни. Долу за пръв път видях да се стичат струйки вода от пропуканата стена и образуваше малко криво каналче. Старата къща все повече се свличаше под напора на неспирния пороен дъжд. Но аз много силно исках да завали преди. А сега, когато валя, изпитвах страх. Всичко сякаш пропадаше в мрака, отмито от пороя. И въпреки това усещах, че през мен протича неукротимата сила на природата и изпитвах могъществото на неща, които ...