Господи, казах си, моля те, ако някога реша да градя семейство тук и да отглеждам деца...
Но не, не така. Всичко започна със събуждането. Поредната сутрин. Средата на април, леко хладно. Както винаги, птичките изпълняваха безгрижните си симфонии. Протегнах се. Прозявка. Ставане, измиване на зъби и съпътстващи процедури. Време за закуска. Включване на телевизор - за не повече от пет минути, докато избеснея от наглите безчинства на правителството, ръководено от коалицията на руснака, испанеца и турчина. Цъкане с език. Какво правя тук, Българио? Работя. Време е за работа.
Излязох. Нощеска беше валяло. Дъждът се беше разположил из обилното количество дупки, което уличното платно можеше да предложи. Не така щедра бе улицата откъм тротоарна площ. Колите в София паркират по всевъзможни начини. Пешеходците са тотално пренебрегнати. Закрачих напред. Мина кола. Отдръпнах се, доколкото можах. Опръска ме с кал, доколкото можа.
Махнах с ръка. Нямаше за какво да се вайкам. Стигнах до светофара. Няка ...