Tomad (Тома Кашмирски)
179 2919
16 апр. 2008 г., 12:20

Един ден в една България  

  Эссе » Гражданские
3885 0 30
6 мин за четене
Господи, казах си, моля те, ако някога реша да градя семейство тук и да отглеждам деца...

Но не, не така. Всичко започна със събуждането. Поредната сутрин. Средата на април, леко хладно. Както винаги, птичките изпълняваха безгрижните си симфонии. Протегнах се. Прозявка. Ставане, измиване на зъби и съпътстващи процедури. Време за закуска. Включване на телевизор - за не повече от пет минути, докато избеснея от наглите безчинства на правителството, ръководено от коалицията на руснака, испанеца и турчина. Цъкане с език. Какво правя тук, Българио? Работя. Време е за работа.

Излязох. Нощеска беше валяло. Дъждът се беше разположил из обилното количество дупки, което уличното платно можеше да предложи. Не така щедра бе улицата откъм тротоарна площ. Колите в София паркират по всевъзможни начини. Пешеходците са тотално пренебрегнати. Закрачих напред. Мина кола. Отдръпнах се, доколкото можах. Опръска ме с кал, доколкото можа.

Махнах с ръка. Нямаше за какво да се вайкам. Стигнах до светофара. Някаква перхидролка в джип БМВ се опитваше да направи невъзможна маневра, с която успешно блокира движението по цялото кръстовище. "Кога ли ще застрелят тъпкача ти?" - процедих през зъби и продължих. В търсене на тротоар. Живея в София, България, в китния, уж елитен квартал Лозенец. Е, няма тротоар. Продължих да си шляпам из локвите. Работният процес ме зовеше, а и отново почна да вали.

Стигнах до пешеходната пътека на шосето покрай парка (Борисовата градина). Какво ли не направи общината, зебра нарисува, лампи тури, е никой не се научи да спира на пешеходци. Добре, че се получи затишие, в което да притичам. Тичането в дъжда променя цветовете на панталона и обувките ми. Не е магия. Мизерия.

Само тази дума ми дойде, като видях натрошените отпадъци от теракота насред пътеката. Някой съкварталник е правил ремонт. Вероятно до пътеката. Не виждам причина иначе да има отпадъци в гората. Въздъхнах. Продължих напред. По този маршрут вървя всеки ден. Трябва да стигам до Бизнес Парка, Младост 4. Всеки ден в последните две години. Някога карах с кола до бачкане. Сега не мога. Изчислил съм бензина на 200 лв. на месец само до Бизнес Парка и обратно. Ае, нема нужда, на 2,15 лв. бензина. Някак си прави заплатата ми още по-жалка.

Продължих през гората. Внезапно стигнах до бял Опел Астра със сини лампи отгоре. Насред гората! Вътре двама достолепни органи на реда се бяха опнали. Да контролират. Колата беше оставила кални отпечатъци в калта. Трябваше да заобикалям пътеката през листака. Изгледах униформените с изумление. Единият ми отвърна с нагло изражение в стил "А ако зема да стана, а?" За радост, не стана. Сигурно щях да се заяждам и да съжалявам.

Минах покрай стадион Българска Армия. Стадионът на ЦСКА, моят любим отбор. Какъв любим отбор, на Божков еврофутбола. Оня с фалшивата продажба на отбора. Акционерът в Левски. Еврофутбол... 100% говнолин. Болезнено. Няма ЦСКА. Няма скоро да посетя мач на тоя стадион. Нито на някой друг в България.

Стигнах до езерото с лилиите. Което вече е нещо средно между блато и бунище. Някога имаше червени рибки. Неотдавна пак пуснаха някакви, но не вярвам много в шансовете за оцеляване на вида в тази екосреда. Което важи за всички видове в Борисова та градина като цяло.

На спирката на БТА хванах тролей до Плиска. Слязох да чакам. Никога не съм обичал това място. Някаква циганка метеше фасове и шлака и ги тикаше в някакъв канал. Нервен селяк се набираше на клаксона си в локалното шосе. Някакъв боклук мина след една маршрутка и опръска нещастните чакащи. Обичам дъжда в София. Изпъква сивотата на града.

Отново задръстване. Е, то в наши дни, когато няма задръстване, е удивителна рядкост, почти шестица от Тото-то. Редовният половин час пътуване с автобус до Бизнес парка. Понякога четиридесет минути, че и повече. Контрольорки. Подминаха ме - изглежда не мязах на надежден "клиент". Нахвърлиха се върху някакво момиче. Май я заставиха да плати, каквото и да означава тази дума споед българския закон. Още пътуване. Клаксони. Най-накрая благополучно пристигане.

Бачкане. Работя в белгийска фирма с холандски капитал. Шефът ми е белгиец. Пич като за шеф. Аз съм тех райтър (tech writer), иначе казано технописец. Добре, че работя в IT-сферата. Парите не идват от българи и затова, естествено, са повече. И плащат реалната брутна заплата, а не, както на всичките ми познати, служители в български фирми, някакви минимални и отделно на ръка.

Прибиране вкъщи. Момичето ми е безработно. И, милата, ми е сготвила леща чорба. Търси си работа всеки ден. Понякога и аз й търся. Доста кадърна и схватлива е, но й предлагат едва 450 лв. за жалки професии. Охранени шефове и оръфляци колеги. 450 лв! Като за 22 работни дни по 8 часа, това означава:
8 х 22 = 176 часа за 450 лв. следователно 450 / 176 = 2,56 лв /час . = 1,27 евро /час. Цената на един час труд в Европейския Съюз. На Изток от Рая. По черния път все направо.

Вечеряне. Включих телевизора. Новини. Поредните безочливости на съратници на упоравляващото международно трио - руснака без биография (Станишев), испанеца без образование (Сакс-Кобургготски) и турчинът без угризения (Доган). Доказано корумпиран министър се прави на ударен. Някой застрелян показно. Няма версия по въпроса. Сигурно били замесени в престъпни схеми.

Изключих телевизора. Жестоко изнервен от цялостния стрес, реших да се отдам на култура. Включих компютъра и отидох на otkrovenia.com. Там чета стихове. Чат-пат и аз публикувам по някой и друг. На първа страница, най-популярният стих представляваше една нагла грубиянщина без художествена стойност, дело на един арменец без възпитание. С близо 400 посещения. От българи, най-вероятно. Скандалджии и сеирджии, щото под този стих хората само се плюеха един друг, не се обсъждаше нито поезия, нито култура.

Стана ми още по-жалко. За България, за тъпата обезсмислена смърт на Левски и Ботев, за липсата на гражданско общество в най-големия град - София, защото той е претъпкан с най-долна селяндурска измет. И всеки смешник с черна кола се има за велик. Насред това огромно бунище, наречено столица. Където само дъждът отмива мръсотията, поне привидно.

Избеснях.
"Ще полудея" - процедих и станах. Започнах нервно да циркулирам из стаята. Не можех да се сдържа. Идеше ми да се разрева. Моята младост си отива в нищото. Аз съм почти на трийсет. Опитвам се да живея самостоятелно. Не става, едва си плащам сметките, вечно със закъснение. Нямам реализация тук. Влагам цялата си енергия в борба за оцеляване. И спестяване от всичко възможно, за да имаме какво да ядем. Напоследък не излизам навън особено често. Поради очевидната рязка инфлация, хладнокръвно отричана от управляващите, се превърнах в чичко. На 29. Избиха ми сълзи. Какво да кажа, олиото стана 4,50.

Често съм си мислел, че не е възможно да съм част от тоя народ. Мисля, че съм издънка от една древна отломка от един погинал народ. По дяволите, България. Красива страна. Отвратителна държава!

Господи, казах си, моля те, ако някога реша да градя семейство тук и да отглеждам деца, нека ми се пресече спермата. Поне да не оставям невинни жертви в окрадената родина поради личната си глупост. Отидох да си взема един душ. Авария. Нямаше вода. Само дъждът шибаше по прозорците.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мноого си прав за всичко,Тома и въпреки всичко-само ЦСКА!!!Кво да правя-луд фен съм...
  • толкова е реално и толкова добре го усещам всеки ден,че направо си ми взел думите ,но...
    аз нък съм почти към 40 вече,на 39,цялата ни младост от 20 до 40 мина в това блатно време и непрекъсната немка,но благодарение на съпруга ми намирам своите неща и за щастие още не съм лелка -напротив,дори още ми се играе ,танцува и тн-а софия е съсипия за човеците,макар че там имате работа-поздравления за позицията
  • Поздравления за силното перо и гражданската позиция!Дано твоите деца и моите внуци живеят в по-нормална държава...
  • Пътят към промяната е един:Революция,братя и сестри!Революция!!!
  • Ех, Тома...Твърде дълъг би бил коментара ми, затова написах "Re". Наистина ме провокира щом прописах и проза Като го качат ще разбереш позицията ми.
  • Тъжна истина...но всеки народ си заслужава съдбата...
    аз и ти...Тома...също...Това е.
  • За съжаление такава е болезнената истина в България.Обаче ние сме си виновни за това.Хем на никой не му харесва какво става,хем никой не прави нищо.Не забравяйте,че ние определяме кой да ни управлява и по всяко време можем да го изгоним след като не ни харесва начина му на управление.Нека да им покажем,че все още има нормално хора в тая ненормална държава и да свалим тези мизерници от парламента
  • ... да не пропусна да не се самопоръся...

    аз мисля, че позицията, изразена в творбата по-горе, съставлява голяма част от причините хората просто да псуват по улиците, понеже не издържат... друг е въпросът кой позволява цялата клоака, наречена държава, да се случва...

    просто ми е ясно как повечето от вас ще заговорят за ценности, за възпитание и традиции, но колко ли от посещаващите този сайт са пичове и на улицата, освен в коментарите си тук?

    вероятно - повечето. но софия не я топлят 30 000 или 500 000 (примерно!) културни граждани на фона на 2 000 000 население, значителна част от които се придвижват с каруци с коне (вкл. по околовръстното шосе, в улиците около центъра!, за люлин, обеля и т.н. не говорим...)
    отделно баби-реститутки на по над 70 години с три тона червило се държат в градския транспорт, все едно се возят в частния си дилижанс...
    просто нещата са много и необятни за вкарване в една тема. за съжаление.
    а да се гледат тук деца, колкото и силно да е патриотичното чувство, просто трее да си много мазохистично настроен и към поколенията, за да го направиш, освен ако вече не си. или само ако имаш добри приятели от черните кожени якета, които вече не се съчетават с ангуг и официални обувки...

  • Прочетох...невероятно реално е всичко.А аз съм непоправим реалист-всъщност това е по-лошо дори от това да си песимист-реалността е по-лоша от колкото човек може да си представи и от колкото един песимист може да си внуши!А нашата реалност си е страшна...Направо ме заболя като го прочетох...а съм на 15,почти 16,и всичките тези проблеми ми се въртят ежедневно,като чели аз отглеждам семейството...Иска ми се да съм още по-малка-ей така да не ги разбирах тези неща,да не се притеснявам дали утре ще има хляб на масата-но ги разбирам...Отворила съм широко очите си...и се надявам,не,моля се,докато дойде време аз да създавам семейство...не знам...ех,в какви мисли ме хвърли,дето ежедневно се чудя как да ги отбягвам...спирам,че мога да пише цяла нощ навярно...
    Поздрави и сили!
    Весели празници!
  • Това, което описваш, Тома, за много е лукс, в хубавата ни Родина...
    Не ти пожелавам да видиш наистина дъното и да се чувстваш безкрайно безсилен...
    Мога да те поздравя отчасти за позицията ти, другата част ще си я запазя, защото едва ли ще ме разбереш.
    Поздрав!
  • Само да ви споделя,че в Пловдив ако някой работи за 450лв.това е много голяма заплата.Обикновенно всеки се натиска където е в случай че получава тия пари
  • "Ще полудея!Еба си майката,какъв живот живея!"Тая песен да не е писана по твоето есе?!Много точно предадена милата ни родна действителност.Не е добре,но кажете какво да направим!А щом нищо не правим,за да го променим-заслужаваме си го!Жалко наистина само за безмислената смърт на Великите,но пък хубавото е,че не могат да видят настоящето...Поздрави и късмет от мен-днес и в България!
  • Загубвайки очилата си, глътнахме езиците си!
    Не си мъдър, Тома, отвратително реален си!
    За жалост... Ква жалост, бе?! К`ви пет лева?! Утре ще го играем същото, може би няма да вали, а ще има вятър. Може би, ако няма вятър, ще е слънчево. Може би теракота няма да е на същото място, но там пак ще има нещо си - опикан дюшек, например.
    И ние - по дяволите! За позицията ни, за липсата на такава, за липсата на действия, за многото ни бездействия. За кво`то ...За всичко. След нас са децата ни!
  • Все едно съм го написала, усетила и изживяла аз!!!
    Сигурно, всеки го усеща така и точно по този убийствен начин!
    Защото аз всеки ден умирам по малко...
    След всеки ден и всяка " прекрасна " гледка от ежедневието ни...
    Само мога да ти стисна ръката и да споделя болката ти, която е обща, със сигурност!
    с обич, Тома
  • Лена, разбирам те много добре - 23 години работих в Кремиковци...
    Това, което не те убива, те прави по-силен...
    Напълно те подкрепям.
    Поздрав!
  • Есето е хубаво, добре написано, заредено с много емоция.Всичко е вярно!Подтискащо е, но ако аз опиша моя ден, ще звучи още по-подтискащо.Стигат само три думи - Работя в "Кремиковци".Всичко в есето е вярно, въпросът е - какво да правим? Аз не спирам да си задавам този въпрос, лошото е, че не знам отговора.
  • Тома, когато нещо няма, не знаеш какво има, а когато има, не знаеш кое го няма
    Нещо подобно на губенето и печеленето...
    Добре, че не прочетох в коментарите "Родина"...
    Все пак, може и за добро да е този непукизъм.
    Да си спомним за малкото оцелели през вековете цивилизации...
    И по-ведро, де

    ПП Нарочно не виждам някои неща, има време и за това...
    А твоята молитва
    "Господи, казах си, моля те, ако някога реша да градя семейство тук и да отглеждам деца, нека ми се пресече спермата."

    бих искала да прозвучи така -

    "Господи, казах си, моля те, ако някога реша да градя семейство тук и да отглеждам деца,"... помогни ми да направя това място тук най-желаното за децата си и никога да не пожелаят да го напуснат!

    Приятелски поздрав!

  • Така написано ми Прозвуча Отвратително реално...
    За съжаление... даже не знам какво бих могла да добавя!!

    "Красива страна. Отвратителна държава!"
    Поздрав, Томич!
  • Много багодаря на всички, проявили интерес и още повече на онези, изразили позиция.

    Проблемът на българина е, че той няма позиция. Нито ценностна система. Текстът е редактиран за повече художествена стойност. Сигурно още поправки ще трябват, така или иначе.

    Римпо, не знам дали видя тук да съм сочил някой да ми е виновен за нещо. Аз плюя по обществената незаинтересованост, ако не е станало ясно от есето. И, както отбеляза Леонид, къде точно са българите...

    Поздрави на всички!
  • Тома, не се коси - че ти мине
    За съжаление младостта и мъдростта мнооого често се разминават във времето...
    Ама и това не е проблем - просто обърни далекогледа
    И по-ведро де, не плаши малките
    Оптимистични поздрави!!!
    Есето е чудесно!!!
  • Това е жалката истина!Поздрав,Тома!
  • Е, аз като съм на 30 и... ,още чакам "прехода" - не мога да смятам обаче/ от 89 -та насам чакането ми се изчака/, и може би ...няма да го дочакам. А ти, не се отчайвай, Тома, докато ме догониш, доста ще има да почакаш, братле. Жестока истина!
  • Чете се на един дъх... много добре си описал лошите неща около свестните хора Поздравявам те
  • А можеше всичко да бъде по инак..
    Уж всичко си е в наши ръце...Уж всички искаме да живеем по различно..по красиво.. Може би можем...може би не се осмеляваме?
    поздравления,че си написал толкова истински текст..по принцип премълчаваме калта на живота...
  • Томич, нал знайш - хубав народ, ама хората много лоши. Не е бедата в лошотията, в тъпотията по май... Или в обременеността от безхаберието ли, що ли... Доста съм изчел по темата "народопсихогия" - намерих повече въпроси, отколкото отговори/и реторични, и от тия - гадно горчивите./. За съжаление все си спомняма оня апел на неизвестния гений - вместо табела "България" по границите да сложим очукани варосани дъски, на които, с употребено машинно масло/ за икономия, разбира се!/, да напишем "Тука е така!" Вярно е така! И няма как да ми харесва... ама хич!
    Не е тъжно, братле, жалко е и... Добре дошли в Абсурдистан!
  • Хареса ми текста,затова се изкушавам да напиша нещо,което четох скоро.Ще перифразирам:
    Къде са Българите в целия този кошмар?В удобната клетка на своя фолклорен телесвят,който е минимизиран до едно зомбиращо риалити,поглъщащо своите жертви като Бермудски триъгълник.Ден след ден конвейрът на социалната инквизиция изплюва средностатистически хуманоиди,които най-много мразят да знаят и да мислят.За тях Лъжата е жизнено правило,мутрите са пичове,доносниците са чевръсти тарикати,а косовските наркотерористи са "борци за свобода"...
    Най-накрая,ако въобще има значение,същата човешка фауна най-много обича да я обладават във футболния акт със садо-мазо изпълнения,но не като на британския порно-нацист Мозли,а като тези по нашите терени.За точен тото резултат...
    Вече не сме Булгаристан,а Зомбистан,а най-големият късмет за Османската империя е,че се е спасила от нас преди 130 години...

  • Незнам какво да кажа освен,че искрено те поздравявам и шапка ти свалям за хубавия текст .
  • Истината,истината казваш,баченката.Поздрави.
  • Абе стига все някой ви е виновен!!!!Ами всеки лае и плюе,а никой не вземе да направи нещо!!!! БЪЛГАРИЯ Е ПРЕКРАСНО МЯСТО ЗА ЖИВЕЕНЕ!!!! И стига се сравняваме с тея на запад,вижте малко Азия,Африка,Южна Америка!!!Да видите ква мизерия е,друго ще запеете!!!На който не му харесва нещо да се пробва да го промени,а ако му стяга шапката тука.............чантата,палтото,на гарата и гит!!!! Тома,поздрави от мен
  • Тома, Тома, братко всичко е същото и при нас. Никаква разлика.
    Егати и държавата, и управлението, и прехода. До кога се питам още ще прехождаме, няма ли да се спрем вече?
    Поздравления!!!
Предложения
: ??:??