Днес на мода е да си един от многото. Важното е да си нечие копие, за да се впишеш в дадена среда. Вървим по улиците, срещаме хора и започваме да се питаме дали не виждаме двойно, защото хората са загубили индивидуалността си и са се превърнали в роби на обществото.

Но нали животът е като театъра, всеки нахлузва маска и играе поставена роля. След време обаче ролята се изтърква и омръзва и тогава започваме да се питаме - За какво беше всичко това? Какво променихме в живота си и какво променихме в себе си?

Подражанието е велика сила, която владее и която може би винаги ще владее живота на хората. И това ще продължи докато не осъзнаем, че и ние имаме призвание в този живот, че сме предопределени да променим нещо, колкото и малко да е то. Човек е толкова силен, колкото са силни мечтите му, нали? Мечтите обаче са за хора, които се страхуват от реалността, хора, които се страхуват да поемат живота в свои ръце. Всеки се страхува от неизвестното, това е ясно, но ако се страхуваме да погледнем напред и да продължим, тогава оставаме заклещени в действителността, вярвайки, че съдбата ни е приготвила велики неща. Да чакаш нещо да ти се случи, защото вярваш, че ти е предначертано, е все е едно да чакаш смъртта. Да се бориш, значи да си готов да загубиш всичко, за да успееш. Тогава и само тогава всичко, което извоюваме, ще има смисъл, ще има стойност.

Искрено вярвам, че всеки човек има място в този свят, че има предназначение и това прави всеки един от нас уникални. И тогава - Защо да бъдеш един от многото, когато е достатъчно само да бъдеш себе си...