Днес на мода е да си един от многото. Важното е да си нечие копие, за да се впишеш в дадена среда. Вървим по улиците, срещаме хора и започваме да се питаме дали не виждаме двойно, защото хората са загубили индивидуалността си и са се превърнали в роби на обществото.
Но нали животът е като театъра, всеки нахлузва маска и играе поставена роля. След време обаче ролята се изтърква и омръзва и тогава започваме да се питаме - За какво беше всичко това? Какво променихме в живота си и какво променихме в себе си?
Подражанието е велика сила, която владее и която може би винаги ще владее живота на хората. И това ще продължи докато не осъзнаем, че и ние имаме призвание в този живот, че сме предопределени да променим нещо, колкото и малко да е то. Човек е толкова силен, колкото са силни мечтите му, нали? Мечтите обаче са за хора, които се страхуват от реалността, хора, които се страхуват да поемат живота в свои ръце. Всеки се страхува от неизвестното, това е ясно, но ако се страхуваме да погледнем ...