Декември. Студен и мрачен. Последният месец от годината умира безславно, както всички предишни...
Последните искрици живот тлеят в душата на клошаря... и скоро, много скоро ще настъпи непрогледен мрак. Откъде знам това ли? Ами помисли. Всеки ден минаваш покрай него. Понякога се спъваш в картонената му къща, наругаваш го все едно е най-голямата пречка в живота ти. А не си даваш сметка, че не гледаш в краката си. Да, той е някъде там... в краката ти. А ти... ти си се забързал за... никъде... Толкова бързаш, че нямаш време да погледнеш в очите му. Не виждаш онези молещи очи. В тях тлее последната искрица надежда, която го кара да се събужда в тези мразовити дни... Не виждаш! А аз виждам! Виждам болката, гнева, разочарованието и ... примирението. Крушарят вече няма за какво да живее. Той е отхвърлен, обиждан, подминаван. Дори има прякор – Странника. Хората, които го наричат Странник, не знаят миналото му, не знаят причината да бъде бездомник. Не се замислят, че той може да е бил богат, с л ...