Ражда се живот, нова светлина в тунела, искра, жадуваща да вкуси от живота - дете.
Денят е красив, но никой не забелязва това, защото е погълнат от своето ежедневие. Никой, дори за миг, не вдига глава към небето, за да види яркото синьо платно, приличащо на далматинец, прорязано от слънчев лъч. Никой не забелязва птичките, които, весело накацали по дърветата, пеят и приветстват Пролетта. Всеки се е забързал за някъде - за работа, за училище, за автобусната спирка, за среща... Хората вече не се очароват от малките, дарени им с любов, неща. Не оценяват дори жалкия живот, който се опитват да живеят.
Някой някога чудел ли се е в какво се превръща неговото дете, задавал ли си е въпроса какво прави по цял ден, има ли нужда от помощ, защо не се прибира, а предпочита да е далеч от вкъщи.
Денят, дори животът на един човек е съпроводен от безброй преживявания. Но най-много и най-завладяващи са преживяванията на един тийнейджър. Така ли смятат всички, защото повтарящото се действие в ежедневието ...