Ражда се живот, нова светлина в тунела, искра, жадуваща да вкуси от живота - дете.
Денят е красив, но никой не забелязва това, защото е погълнат от своето ежедневие. Никой, дори за миг, не вдига глава към небето, за да види яркото синьо платно, приличащо на далматинец, прорязано от слънчев лъч. Никой не забелязва птичките, които, весело накацали по дърветата, пеят и приветстват Пролетта. Всеки се е забързал за някъде - за работа, за училище, за автобусната спирка, за среща... Хората вече не се очароват от малките, дарени им с любов, неща. Не оценяват дори жалкия живот, който се опитват да живеят.
Някой някога чудел ли се е в какво се превръща неговото дете, задавал ли си е въпроса какво прави по цял ден, има ли нужда от помощ, защо не се прибира, а предпочита да е далеч от вкъщи.
Денят, дори животът на един човек е съпроводен от безброй преживявания. Но най-много и най-завладяващи са преживяванията на един тийнейджър. Така ли смятат всички, защото повтарящото се действие в ежедневието не е много забавно...
Става сутрин със зор голям. Будилникът пак е на земята. Майката за пореден път влиза в стаята, за да провери дали скъпото ù синче е станало. Той става от леглото, облича се, влиза в банята и след 10-15 минути излиза, блъска вратата и тръгва, без дори едно "Довиждане". Прибира се късно вечер, майката, чакайки го отново, е заспала на дивана. Но на него не му пука за нищо... На въпроса: "Къде ходиш по цял ден?", отговорът е: "Където си имам работа!". Вратата отново се блъска и той пак излиза.
А в действителност някой знае ли какво прави всъщност тийнейджърът, когато не е вкъщи - пие, пуши, друса се - един Господ знае!
И майката отново сяда на дивана до прозореца и чака, молейки се синчето ù да се прибере живо...
© Поли Todos los derechos reservados