Aug 28, 2008, 7:30 PM
Еклисиаст или единственият път
1 мин reading
Безумният бяг, в който изпада всяка мисъл, сблъскала се със саморазрастващата се въпросителност на фразата: Суета на суетите, каза Еклисиаст, всичко е суета! (Еклисиаста!12:8), е именно онзи отказ от посредственост и вече - отговореност, който в своята съдържателност е единственият път към битие.
Абсурдността на позицията произтича от предпоставъчния й отказ от питане. Бъдейки, аз преставам да искам да бъда, тоест аз вече не мога да бъда. Отговаряйки, аз унищожавам въпроса и в този смисъл изпразвам отговора от смисъл. Попадайки в клопката на собствената си сигурност, за да мога да действам, изпълвам празнеещото се в мен питане с блудкавата отговореност на „смисления" живот. Капанът не е в пропиляването, капанът е в осмислянето, защото е ясно, че пропиляването е проблем, но тази проблематичност е привидно премахната при „смислената" дейност, но всъщност тя си стои и ни въвлича в една коловозност, от която няма как да се изплъзнем, защото не си даваме сметка за нея. Еклисиастът е именно онова снемане на заблудите, което едновременно е отричане и задържане; в неговата проблематичност всичко става абсурдно, но само в тази абсурдност може да се намери смисъл, който, разбира се, е обречен да бъде абсурден.
Абсурдността на позицията произтича от предпоставъчния й отказ от питане. Бъдейки, аз преставам да искам да бъда, тоест аз вече не мога да бъда. Отговаряйки, аз унищожавам въпроса и в този смисъл изпразвам отговора от смисъл. Попадайки в клопката на собствената си сигурност, за да мога да действам, изпълвам празнеещото се в мен питане с блудкавата отговореност на „смисления" живот. Капанът не е в пропиляването, капанът е в осмислянето, защото е ясно, че пропиляването е проблем, но тази проблематичност е привидно премахната при „смислената" дейност, но всъщност тя си стои и ни въвлича в една коловозност, от която няма как да се изплъзнем, защото не си даваме сметка за нея. Еклисиастът е именно онова снемане на заблудите, което едновременно е отричане и задържане; в неговата проблематичност всичко става абсурдно, но само в тази абсурдност може да се намери смисъл, който, разбира се, е обречен да бъде абсурден.
© Васил Благоев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Що ми се чини, че тук кучето си захапва опашката? Ясно е, че гонейки във всичко смисъл, накрая стигаме до безсмислица, но не схванах какво общо има това с библията. Може би щото там всичко е безсмислица...
-
леле какви хрумки ес сипят от устата ти...като узряла пшеница под съпр
Браво,Браво...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Пък за библията,който както каже,не се наемам нито да я защитавам,нито да я хуля.