В продължение на 400 години до народа на Израел не достига послание от Бога. С края на служението на Малахия Божият глас замлъква и за юдеите настъпва трудно време, защото там, където няма пророческо откровение, сърцата на хората закоравяват. И тогава, след векове на мълчание, в пустинята се появява странен човек, със странно облекло, странни кулинарни предпочитания и най-важното – странно послание. Човек, който нарича себе си Глас на един, който вика в пустинята.
Този необикновен проповедник върши още нещо необикновено – той не ходи по площадите или по пазарите, нито свиква пресконференция, за да популяризира идеите си, а се появява там, където рядко стъпва човешки крак. И започва да вика, вместо да говори нежни слова, които да галят ушите на слушателите. Хората се стичат при него отвсякъде – от Ерусалим, от Галилея и Йорданската околност, а той решава не да се ласкае, а да говори истината, дори с цената на това да обиди аудиторията си. Нарича юдеите „рожби на ехидна“ и ги предупрежда ...