В продължение на 400 години до народа на Израел не достига послание от Бога. С края на служението на Малахия Божият глас замлъква и за юдеите настъпва трудно време, защото там, където няма пророческо откровение, сърцата на хората закоравяват. И тогава, след векове на мълчание, в пустинята се появява странен човек, със странно облекло, странни кулинарни предпочитания и най-важното – странно послание. Човек, който нарича себе си Глас на един, който вика в пустинята.
Този необикновен проповедник върши още нещо необикновено – той не ходи по площадите или по пазарите, нито свиква пресконференция, за да популяризира идеите си, а се появява там, където рядко стъпва човешки крак. И започва да вика, вместо да говори нежни слова, които да галят ушите на слушателите. Хората се стичат при него отвсякъде – от Ерусалим, от Галилея и Йорданската околност, а той решава не да се ласкае, а да говори истината, дори с цената на това да обиди аудиторията си. Нарича юдеите „рожби на ехидна“ и ги предупреждава да не разчитат на етническата си принадлежност, а да се стремят да разпознаят и последват Божия Агнец, Който носи греховете на света.
Гласът на един, който вика в пустинята не е загрижен за собствения си имидж, защото желанието му да изпълни мисията, поверена му от Царя на царете, е смисълът на неговия живот. По тази причина, за разлика от повечето публични фигури, той копнее „да се смалява“, докато Божият Син „расте“.
Човекът, облечен в камилска козина и препасан с кожен пояс, не се страхува от политическия елит, а напротив – изявява смело политическото си послание, в което посочва моралната развала, корумпираща висшите етажи на властта. И затова губи живота си. Но животът му не е изгубен, защото той извършва най-важното дело – посочва на хората Божия Агнец.
Този човек е Йоан Кръстител. Той носи върху себе си пророческия Дух на Илия и ние, хората от църквата, трябва най-сетне да осъзнаем, че отчаяно се нуждаем от Него, защото това е същият Онзи Дух, Който смекчава сърцата да търсят Божията воля.
© Явор Костов Все права защищены