Гняв
Ти се спускаш и не искаш да си ходиш, идваш и си отиваш, когато си поискаш,
без да си канен или желан и оставяш след себе си само рани и болка. Не мога вечно да плача заради теб, не искам да страдам, да ме оставяш празна без капчица човещина, която да ме изпълва. Откакто той си отиде, ти се настани в мен и ме боли, и не мога да спра да се задушавам. Знам, че си плод на болката, която той ми причини. Знам, че ако не беше си заминал, теб нямаше да те има, нямаше да я има ужасната болка. Нищо нямаше да е същото. Ако те нямаше, няма да зародя омразата в сърцето си, нямаше да бъда безчувствена към хората, които ме обичат, може би щях да вярвам в човешкото щастие, може би щях да се радвам на много простички неща, които днес не забелязвам,може би ...
Сега си мисля че не искам никога повече да се влюбя,че не искам повече да страдам, ха ха не помня кога за последно бях щастлива,кога за последно се усмихвах истински!А, да, сетих се, макар, че споменът е овехтял, минаха много години,изплаках ...