Гняв

Ти се спускаш и не искаш да си ходиш, идваш и си отиваш, когато си поискаш,

без да си канен или желан и оставяш след себе си само рани и болка. Не мога вечно да плача заради теб, не искам да страдам, да ме оставяш празна без капчица човещина, която да ме изпълва. Откакто той си отиде, ти се настани в мен и ме боли, и не мога да спра да се задушавам. Знам, че си плод на болката, която той ми причини. Знам, че ако не беше си заминал, теб нямаше да те има, нямаше да я има ужасната болка. Нищо нямаше да е същото. Ако те нямаше, няма да зародя омразата в сърцето си, нямаше да бъда безчувствена към хората, които ме обичат, може би щях да вярвам в човешкото щастие, може би щях да се радвам на много простички неща, които днес не забелязвам,може би ...

Сега си мисля че не искам никога повече да се влюбя,че не искам повече да страдам, ха ха не помня кога за последно бях щастлива,кога за последно се усмихвах истински!А, да, сетих се, макар, че споменът е овехтял, минаха много години,изплаках много сълзи. Искаш ли да разбереш кога за последно съм била истински щастлива? Ами в деня преди да се запозная с теб,в деня преди който животът ми беше пълноценен,деня в който не вярвах, че съществува болка от любовта,в деня до който не бях плакала за човек когото обичам,до деня в който той си отиде с простичките думи:"Обичам друга"!

Да беше много, много отдавна, за това и споменът е толкова блед. Тогава на гости ми дойде ти, запозна се с мен и ми каза, че името ти е гняв,и че винаги в такива моменти си добре дошъл,помоли ме да не те гоня и аз те приютих след това ме помоли да си направиш малък купон,каза ми че всички при които си ходил са правили тоя купон,тогава ти покани най-добрите си приятели:самотата,огромната болка,задушаващата празнота,лепкавата омраза-каза ми, че те са добри,и че ще останат докато не ги изгоня,или докато не поканя любовта,казахте ми, че тя е измамница и аз ви повярвах.

Сега се чудя къде е онова момиче при което се настанихте под наем,цената беше висока, но вие я платихте като ми пратихте лек с който да ми се отплатите,изпратихте ми океани от сълзи,знаейки, че сълзите успокояват поне малко Да, вие сте добри квартиранти и явно няма да ви изгоня никога повече,аз свикнах с вас,очите ми свикнаха с милионите кристалчета с името сълзи,сърцето ми свикна с огромната болка,с теб - неутолимия гняв,душата ми свикна с огромната празнота,а аз свикнах с омразата!