Графомания
Знаеш ли, омръзна ми да чета за хора, които са "творци", които са "арт", които имат изострени сетива за света и благодарение на тях изобразяват в картини, текст и музика света такъв, какъвто е. Омръзна ми от псевдо интелектуалци, най- вече визирам Люба Кулезич и цялата свита от пост менструални лелки и чичовци, прехвърлили шейсетте, които нямат друга работа, освен да те "просвещават" и да ти "разясняват" смисъла на еди- кое си произведение. Писна ми Графа да бъде еталон за поп музика, уморих се от кенефните напъни на Ваня Щерева да напише книга. Ужасно съм отегчен от Стефан Вълдобрев, който в искането си да напише пиеса, да я режисира, след това да изиграе всички роли в нея, а след това и да напише музиката към въпросната простотия прогонва и малкото хора, които се интересуват от театър. И най-вече съм изнервен от нервността, с която Мариус Куркински говори, действа и живее.
Днес видях, че е излезнала книга, която била написана във Фейсбук. От съобщения между приятели, момче и момиче. Млади по всяка вероятност. Напъпили, готови да натикат всяка стара норма на класическото писане в тъмна уличка и да я пребият до смърт. Оригинални, пост модерни, свежи, по всяка вероятност начетени. И знаеш ли кое ме подразни повече обаче? Не беше друго, а самият сюжет. Темата за любовта... За многовековното прераждане и как душите се познавали веднага щом се зърнели... И как имали четири дни и деветнадесет нощи. Кой, по дяволите, натика въпросните деветнадесет нощи в четири дни? Защо в мерака си да оригиналничат, младите автори, "творци" и културтрегери на българската литература, музика и театър, заприличват на карикатури от долнопробни пяници, които се давят в океан от ракия и затъват в калта на собствените си фасове. Не че аз съм оригинален, не че не искам да създам нещо, което евентуално би могло да се чете от повече от двама-трима души, но съгласи се с мен... Ти, който имаш отношение към литературата, че времената на Шекспир, Джон Кийтс, Пушкин, Достоевски, Дикенс, Едгар Алан По може отдавна да са отминали, но има автори, които успяват достойно да продължат традицията в литературата, които все още могат да се откъснат от битовизма на действителността и могат да съчинят истинска, трогваща и интересна история, било то под формата на пиеса, песен или книга.
За жалост, в китната родина те напълно са изчезнали.
© Атанас Атанасов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Това лято гледах два концерта. На живо. Български. За този който аз не харесах и то хич се говори и шуми и рекламира до небесата. Но аз повече и без пари няма да отида. А всяка вечер бих посещавала другия. Думата ми е кой какъв избор ще направи за себе си. Четох "Стъклен дом" на В. Щерева и ми хареса. Графа също го харесвам с неговите поп мелодични човешки балади песни Мариус също ме кефи различен за мен талантлив оригинален за Шекспир въобще не говоря а за Люба пост менструална лелка прехвърлила шейсетте тя е толкова ексцентрична че чак ми е любимка Кои останаха - Стефановците кой колкото може но Стефан номер едно е един. Недялко не ни казвал Здравей. Е та! М.Сафин казва победителите се сменят на всеки две години. Динамичен свят компот. Момичета и момчета от интернет издават книга на техен език свят, Хубаво ще я прочетем Защо пиша без запетаи? Защото днес прочетох в Труд разкошни стихове без запетаи и др.знаци и много ми харесаха двата стиха. Много! Т.е. в китната Родина не са изчезнали талантите! Поздрави!
-
Ако визирате мен всред тази прослойка, само ще ви информирам, че съм гледал и мислил върху повечето от спектаклите на Мариус. Хахахахх, но пък, признавам ви, показвате определена оригиналност споменавайки като "класици" хора като Ст. Цанев, отявлени подлоги на комунистическата власт дълги години наред, които сега излизат и се пишат дисиденти. Но пък знам ли, щом вкусовете ви клонят към помиите на този човек...Мен ме дразни липсата ви на компетентност и това, че си позволявате да казвате кое е правилно и кое е неправилно, кой как живее, действа и говори, но какво от това?
-
Радвам се, че въпреки всичко има някакъв отклик. А колкото до Мариус и неговата нервност... Всичко това го кара не само да живее по неправилен начин, но той така си и тълкува произведенията, които режисира. И само ако за момент се замислим (нещо, което забелязвам става все по рядко) импотентния ми опит всъщност не се харесва на една прослойка от хора, които са чули или прочели, че Мариус е гений. Преиграването ме дразни, тази превзетост, ръкомахането, отнесения поглед. Защо ли подобни неща липсват при един драматург като Стефан Цанев или пък при Антон Дончев. И не на последно място цитирането на класици в литературата не означава, че и в днешни времена липсват такива, просто прекалено много хора взеха да вярват, че сегашните псевдо творци са пътя, истината и живота. И благодаря за божественото просветление относно чалгата и атеизмът. Прекланям се пред информираността.
-
Полагането на името на Мариус всред другите в импотентния опит да се обоснове нещо като теза, е самото израз на нечиста естетика. Самата фраза - И най-вече съм изнервен от нервността, с която Мариус Куркински говори, действа и живее - предполага към известни размисли.
1. Тя не казва нищо за изкуството, което Мариус прави (Някак си пропуска да съобщи нещо горе-долу важно - че той е един от най-добрите съвременни български режисьори. И ако тук не го наричам гений, то е защото знам как гледа той на такива етикети)
2. От друга страна, какво ви дразни това как Мариус живее, действа и говори? Да не живеете заедно? Хахахахаха, ами че нали всеки има правото да живее и да действа както си иска? Ами ако аз кажа, че ме дразни пижамата ви, няма ли да е едно и също? Ако кажа, че предният ви мост ми се струва особено неприемлив?
Вие може и да нямате претенции да създадете нещо, което "евентуално би могло да се чете от повече от двама-трима души", но и да ги имахте, с подобно "есе" не мисля, че бихте ги осъществили, за разлика от Мариус например. Съжалявам, между двама ви (колкото и това да ви "дразни"
има разни свенливи, но съществени разлики. Как да го кажа...вие не живеете, говорите и действате толкова нервно като него.
От друга страна това позоваване на вечни имена в литературата изглежда смешно (и снобско). Отдавна е минало времето, когато имената им са били постоянен обществен интерес. Днешното хепермодерно консумативно общество робува на онези естетически принципи, които го допълват и му пасват. Така действително се стимулира графоманията (т.е евтината интелектуалщина и литература, за която Вие бегло споменавате, та дори и с имена), стимулира се чалгата в музиката, атеизмът (ето той действително е голям проблем!), меркантилната нагласа към живота, която цели да го приравни до "политика, белот и кръстословици" (от което така се боеше Екзюпери) и пр. и пр. Ала такова е времето. И както са казали древните Tempora mutant mores -
Графомания!!! Песента снощи беше великолепна!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
