Знаеш ли, омръзна ми да чета за хора, които са "творци", които са "арт", които имат изострени сетива за света и благодарение на тях изобразяват в картини, текст и музика света такъв, какъвто е. Омръзна ми от псевдо интелектуалци, най- вече визирам Люба Кулезич и цялата свита от пост менструални лелки и чичовци, прехвърлили шейсетте, които нямат друга работа, освен да те "просвещават" и да ти "разясняват" смисъла на еди- кое си произведение. Писна ми Графа да бъде еталон за поп музика, уморих се от кенефните напъни на Ваня Щерева да напише книга. Ужасно съм отегчен от Стефан Вълдобрев, който в искането си да напише пиеса, да я режисира, след това да изиграе всички роли в нея, а след това и да напише музиката към въпросната простотия прогонва и малкото хора, които се интересуват от театър. И най-вече съм изнервен от нервността, с която Мариус Куркински говори, действа и живее.
Днес видях, че е излезнала книга, която била написана във Фейсбук. От съобщения между приятели, момче и момиче. ...