Олигарсите са изедниците на народа.
Така крещят профсъюзни активисти, министри, прокурори, политици и някои редови членове на партии. И обикновени кариеристи и олигофрени. Объркани хора – също.
В този ред. Но в различна последователност. И колко са убедени! А как всичко знаят! Ай, че са умни!
Понякога чувам и от нормални, видимо свестни и неповредени люде да изричат същото. Те са различни. Извън скобата на умните, убедените, активистите, хищните. Те са смирени. Отвъд своята натъкмена подредба животът ги е изблъскал, избутал. Същата подредба, преди наричана строй, на който и с който са равнявали своя мизерен живот, та да бъдат внуците по-добре, да проходят с наше си производство проходилки, с наша гордост обувки да прощъпулят! Тия сега говорят тихо. Понякога като онези, най-горните, повдигат и те глас, но то е само вечер, на чаша етър или лимонада. Очакванията на свестните се сринаха, озлочестиха ги със стръвността на лишеите, гризещи стеблото на повехналото им дърво.
– Доброто никога н ...