exuded
Name Владимир Георгиев

Юрист по образование. Автор съм на три книги в областта на банковото и борсовото право. Публикувам статии в специализираните юридически списания. Живея и работя в Банкя и София. Понеже е модерно - съобщавам, че съм работил като общ работник на Сточна гара до гробищата в столицата, а като студент - в Памуко-текстилното предприятие "Осми март" в ж.к. "Надежда" като изтегляч, после - като метрач. Пиша предимно проза, от 1984 г. Тогава пишех, сега само се опитвам. Публикувал съм в електронното списание „Литературен свят” и във вестник "Словото днес"; преди това във вестниците „Средношколско знаме”, „Звезда” и „Пауталия” (Кюстендил), „Глас” (Пловдив), „Студентска трибуна”, „Народна младеж”, „Пулс” (и „Новият Пулс”), "Стършел", списанията „Родна реч” и „Пламък” (2015-2017 г.), в електронни издания. Мои разкази са поместени в антологията „Разказвачи 2015” (Изд. „Български писател”, 2016) и сборниците „Черга пъстроцветна” (Изд. „Симолини”, 2016) и „Часовниковата кула (Изд. „ДиМакс“, 2017). През 2017 година бяха отпечатани сборници с мои разкази „Едно дете играе дама“ (Изд. „Жанет 45“), "Правно значение на глупостта" в Издателство "Летера", а в 2018 година в КК "Труд" беше издадена книгата "Мравка на перваза". Напоследък ме мързи да пиша и читателите оценяват това като достойнство.

 

Наскоро разлиствах "Левиатан" на Томас Хобс. Малкият ни син учеше право и надничах в учебниците му понякога. Хареса ми една мисъл: "Където няма държава, нищо не е несправедливо." Така е. Малкият ни син вече е голям. Стана адвокат. А аз продължавам да разлиствам Томас Хобс.

Selected works
563 results
Защо се свличаш? Моля те, недей.
Бъди си там, където се отрони.
Изгря и падна. Поживей!
Преди сълза да станеш. Или спомен.
  1928  13  15 
Сега много автори пишат за селото. Сякаш то съществува. Разказват за байовци, за кръчми, за седенки. За спорове разказват, за оброчища, сватни, изневери, платнища, реки, в които се перат чаршафи; за моми и момци с червени кафтани, а също и за овчари, които благородно умират преди да са си изпили пос ...
  2464  10  14 
Живееше в къща. Голяма къща. Нощем щурците пееха. Като на село.
Не живееше постоянно там. През повечето време беше в големия град. Там като фон ехтеше кухо и монотонно друг шум: онзи тих, злокобен и подмолен тътен на заетостта, на парите, на деловия ритъм и на алчността.
Обичаше къщата.
Не обичаше г ...
  3470  19  34 
В България има олигарси, но няма олигархия.
Има контрабанда, но няма контрабандисти.
Има демократи, демокрацията никаква я няма.
Има право, липсва справедливост.
Има надежда, но няма бъдеще. ...
  719  10 
В човешкия живот няма нищо сложно.
По-сложно е да го разбереш. А защо ли?
Едно дете на улицата хвърля камъни върху вагоните на влака.
Възрастен човек изпуска миризми и мляска връз седалката на влака, храни се с мазна баница. Яде и пърди. Усвоява мазнината.. Доволен е. Но не напълно - липсва му айран ...
  961 
Random works
: ??:??