Да бъдеш жив...? Какво би трябвало да означава това...
Понякога сме щастливи, друг път очите ни са пълни със сълзи, а понякога дори не знаем как се чувстваме... И с желание или не, все пак продължаваме напред. Защото сме хора. Защото животът представлява град със стотици улички, които обикаляме... Слънцето не може да бъде навсякъде, а ние просто вървим ли вървим, въоръжени с мечти... На всяка уличка има за всеки по нещо... Усмивка, тишина, сила, песен или просто самота. И това прави града оживен и тъй препълнен... Искаме разнообразие и го получаваме.
Толко много туптящи сърца е събрал животът... На едно място, но същевремено толкова далеч едно от друго. Разпилени по света, ние пълзим и скачаме... Борим се с това, в което живеем.
Картината се рисува от нас...
Създатели сме ние. Нищо, че рушим повече от това, което сме направили. Нищо, че рушим това, което дори не сме положили усилие да създадем.
Но нека сега да дадем малко живот на картината на Живота... Съгласни?
Нека започнем... Но от ...