Казвана и премълчавана. Малка или голяма. Една от може би от най-много употребяваните в речника на човека думи.

  Стояща в основата не само на междуличностните отношения,но и един от основните камъни във фундамента на социално-обществените отношения.

  Неин абсолютен антипод е лъжата.

  Би трябвало първо да е възникнала лъжата, а после да се е родила истината.

  Аз така си го представям.

  Да кажем още някога, когато хората живели в пещери и жените пазели огъня. Оставили една жена сама в пещерата. Уморена тя заспала и огънят загаснал. Когато се върнали другите, започнали да викат нечленоразделно и да я обвиняват.

  Тя с жестове обяснила, че голямо животно минало през огъня и го загасило.

  Всички насядали и след дълго умуване достигнали до истината, че пещерата била нависоко и нямало това как да стане.

  Като изключим това лирическо отклонение, истината е само една, но като юридическо понятие, постулат.

  В съвременното общество, когато има спор се отива в съда и там се доказва истинността на даден казус.

  Връщайки се във времето ще видим, че истината се е доказвала и то в повечето случаи на бойното поле. В ръкопашен бой, дуели и т.н...

  В днешно време също. Примери много. Да вземем само конфликта в една Сирия.

  Общото на всичките тези неща е, че откакто съществува човека, той неистово и с всички начини и средства се бори за истината.

  В индивидуален човешки план истината многократно е премълчавана.

  Понякога с благородна цел, друг път от лични интереси.

  Много пъти е спестявана на любим човек.

  Пресявана, наставяна, забравяна.

  Преиначена, сглобена, сломена.

  Благородна, народна, свободна...

  Все лица на една единствена истина.

  Три дни и три нощи да си говорим за истината, няма да стигне времето.

   Когато си тръгнем, аз ще съм убеден, че моята истина е единствена, а вие, че вашата истина е най-истинска.