Казвана и премълчавана. Малка или голяма. Една от може би от най-много употребяваните в речника на човека думи.
Стояща в основата не само на междуличностните отношения,но и един от основните камъни във фундамента на социално-обществените отношения.
Неин абсолютен антипод е лъжата.
Би трябвало първо да е възникнала лъжата, а после да се е родила истината.
Аз така си го представям.
Да кажем още някога, когато хората живели в пещери и жените пазели огъня. Оставили една жена сама в пещерата. Уморена тя заспала и огънят загаснал. Когато се върнали другите, започнали да викат нечленоразделно и да я обвиняват.
Тя с жестове обяснила, че голямо животно минало през огъня и го загасило.
Всички насядали и след дълго умуване достигнали до истината, че пещерата била нависоко и нямало това как да стане.
Като изключим това лирическо отклонение, истината е само една, но като юридическо понятие, постулат.
В съвременното общество, когато има спор се отива в съда и там се доказва истинността на даден казус.
Връщайки се във времето ще видим, че истината се е доказвала и то в повечето случаи на бойното поле. В ръкопашен бой, дуели и т.н...
В днешно време също. Примери много. Да вземем само конфликта в една Сирия.
Общото на всичките тези неща е, че откакто съществува човека, той неистово и с всички начини и средства се бори за истината.
В индивидуален човешки план истината многократно е премълчавана.
Понякога с благородна цел, друг път от лични интереси.
Много пъти е спестявана на любим човек.
Пресявана, наставяна, забравяна.
Преиначена, сглобена, сломена.
Благородна, народна, свободна...
Все лица на една единствена истина.
Три дни и три нощи да си говорим за истината, няма да стигне времето.
Когато си тръгнем, аз ще съм убеден, че моята истина е единствена, а вие, че вашата истина е най-истинска.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
Истината - премълчавана, интерпретирана, различна за всеки от нас »