Мнозина са си задавали този въпрос, при това без да са чели дебели книги и многотомни изследвания. Къде, обаче, е дефиниционната му област? Обзалагам се, че Фройд и Юнг биха посочили психологията, а опитни психиатри биха раздухали темата до степен да напишат нови и модерни дисертации. И все пак извратеността е феномен, който шества от най-дълбока древност, за което има обилни доказателства. Следователно нито един от тези многоумници не е дешифрирал същността му, иначе той отдавна щеше да е премахнат. Нещата се усложняват и от едно парадоксално предположение - щом извратеността съществува, значи тя допринася с нещо за многоликата ни природа. Да не забравяме, че извратеност има и в животинския свят. Нерядко можем да забележим мъжки кучета, които се сношават помежду си, така както многобройни араби от мъжки пол се сношават в покрайнините на Багдад.
       Очевидните неща са най-трудни за обяснение. Пред очите ни се въртят планети, звезди и звездни системи. Въртят се галактиките и вероятно метагалактиките, и дори цялата вселена. Но нито един от най-големите физици не се е опитал да даде приемлив отговор на въпроса, защо е необходимо подобно въртене - кому то служи - какво се произвежда при него? В микроскопския свят въртенето също е факт - въртят се електрони и всякакви елементарни и субелементарни частици, приписва им се т.нар. спин, но отново се губи главното - отговорът по каква причина е това повсеместно въртене. Предполагам, че някой тъпак би ни отговорил, че въртенето е свойство на съществуване на материята. Такъв отговор въобще не ме топли. Все едно някой да ми каже, че звукът е явление, което ние възприемаме със слуховия си апарат. Впрочем, навремето подобни обяснения стърчаха гордо в учебниците по физика.
       Геният на Майкъл Фарадей експериментално установи т.нар. електромагнитна индукция - при въртене на проводник в магнитно поле в него потича електричество. На тази база бяха създадени огромни ротори с много намотки. И днес, благодарение на това откритие, стотици хиляди градове светят като факли в тъмните и страховити нощи. Но повтарям - главното свойство на въртенето изобщо не е намерено. Нещо повече, по този въпрос упорито се мълчи, сякаш е засекретен и ни премятат с приказки и басни за някакви си торсионни полета. Но да се върнем към извратеността. Един поет от ранга на Александър Вутимски написа стихотворението си "Извратеният", изиграло немалка роля за прославата му:
 

По цяла нощ, - обезумял и сам,

С очи на вълк, -

Във тъмнините дебне извратеният,

От стълб до стълб, като огромна котка...

Той неведнъж е скитал из града,

Измокрен от дъжда и от мъглата.

Прибирал се е тихо на разсъмване –

И е задрямвал кротко до прозореца.

Врата му е винаги отключена,

Но никога не е дохождал, никой.

И привечер, когато в двора тихо

По старите дървета кацат враните, -

Той стене до прозореца насън –

И маха със ръце – като безумец...

Навярно вече всички го познавате,

Но той е сам, - и вий не сте го виждали,

Когато тръгва дебнешком по двора,

С копнеещи ръце във тъмнината...

Когато той се тътри по земята –

И с дрезгав глас примамва шепнешком –

От двора песа – сам, и плаче сам, -

-и с рев,

-разчеква се до кръв върху дърветата...

Така открай живял е извратеният –

Вън от света, - със участта на звяр.

Отдавна пожълтял е и повехнал е –

От тишината в стаята навярно...

И нощем, щом с далечен писък вятърът

Се изкатерва като плъх по стряхата, -

Той цял се сгромолясва пред иконата –

И кръсти се, и моли се изкривен, -

С извърнати очи от Богородица...

-Напразно...Няма никой...Като вълк,

Той дебне пак без изход в мрачините.

Без съмнение един много силен стих, който потвърждава важността на извратеността, като неотменна природа на човешката първосъщност. Днес лесбийството, гейството и многобройните форми на отклонения от нормата на природата ни, силно дразнят мнозина и те инстинктивно и с отвращение отхвърлят мисълта за приемането на т.нар. Истанбулска конвенция. Един немски депутат стигна още по-далеч - той направи близо триминутно обръщение в германския парламент, в което с труд изреди нароилите се ненормални "полове":

https://www.youtube.com/watch?v=3uJI3PMJZR4

Всичко това звучи наистина шокиращо. От друга страна не бива да забравяме за многобройните примери в дълбока древност, потвърждаващи заключението, че явлението е с дълбоки корени във времето:

Градовете Содом и Гомор, пословични с мъжеловството, наказани от божиите пратеници с унищожение, заради неимоверния разврат ширещ се в тях, стигащ дори до сношения на хора с животни,  откъдето води началото си и терминът Содомия; Т.нар. тивански отряди, състоящи се от "влюбени" мъжки двойки, биещи се до смърт, защитавайки "ближния";  Древна Спарта, в която хомосексуализмът е бил умишлено култивиран;  Троянската война, описана от Омир и "горещата" връзка между Ахил и Патрокъл, коствала живота на Хектор;  Времената на Александър Велики, когато подобно поведение на бисексуалност се е смятало за обществена норма и "топлите" връзки на великия завоевател с черния Клит и  други негови приближени, са били неоспорим факт; Най-сетне древният Рим, прословут с невероятния си разврат, в който за император, като великият Юлий Цезар, се говорело публично, че е мъж на всички жени и жена на всички мъже, имайки предвид отношенията му с евнуха Спор и краля на Витиния Никодим. Гнусните изпълнения на Нерон, който се сношавал с майка си, а когато била удушена по негово нареждане, обхванал с длан мъртвата й гърда с думите: "имаше прекрасни цици";  Гай Калигула, който се сношавал с патриции и онождал жените им пред тях, хвалейки пред озлочестените и треперещи от ужас съпрузи, качествата на половинките им. Същият който не се посвенил да прави секс даже с родните си сестри;  Дори драстичният пример с Месалина, победителка в истински сексмаратон, останала като вечно мерило за вулгарност и похот, потвърждават нивото на разврата в древния Рим. Затова не е за учудване, описаното от философа и математика Готфрид Лайбниц /баща на диференциалното и интегрално смятане/ в знаменития му труд "Нови опити върху човешкия разум". Лайбниц твърди, че когато докладвали на последния римски император Хонорий, че с Рим е свършено, той силно се опечалил. Причината била, че имал любим петел с име Рим. Но щом Хонорий узнал, че петелът е здрав и читав, а е превзет градът Рим, тутакси облекчено въздъхнал!

       В капиталния си труд "Половият въпрос" проф. Август Форел привежда редица примери на извратеност.  Между тях е и най-патологичната - влечението към животни. Той казва по този въпрос следното:

"Има редица случаи, когато половото влечение патологично е насочено изключително към животни, и което е ужасяващо, за тази цел се избират малки животни - зайчета, кокошки, патки, които умират при сношението, докато за по-едри животни, като например кучета, даже и за кози, и особено за крави, то е разбира се, съвсем безразлично. Половото влечение към животни се среща и при жените - обикновено към кучета, които се дресират в подобни случаи /най-често за близане на клитора/... В този най-страшен от всички грехове на Содом ние не можем да видим, от чисто безпристрастно гледище /като се изключи мъчението на животните, когато те са малки/, нито ужасен грях, нито престъпление...Това е една от невинните форми на патологично извращение на половия инстникт. Само фантазията на човека я е жигосала с печата на чудовищно и гнусно престъпление. Най-напред содомистичните отношения с едри животни за никого - даже за самото животно не са вредни. Второ, при тях няма никаква опасност за потомство. Трето, обикновено няма опасност и от зараза. Содомията може да възмущава най-много естетическото чувство, ала кой не знае, за колко художествени произведения е послужило като тема сношението на Леда с лебеда. За човешкото общество, без съмнение е по-добре, един идиот или слабоумен да удовлетворява половата си потребност с крави, отколкото да се сношава с момичета и да плоди идиоти!

...В съдебни процеси от подобен характер аз винаги съм намирал, че истинският грях и истинската вина са не на страната на содомиста, а на страната на  издайниците и съдиите, които осъждат нещастника на многогодишно наказание и с това го погубват. Християнският съд осъди веднъж един турчин за содомия с коза.

Когато го коряха за постъпката му, той каза: "Какво ви влиза в работата? Козата си е моя, аз я купих със собствени пари.""

        Все пак сме длъжни да кажем на многоуважавания проф. Форел, че подобни сношения с животни крият голям риск за здравето, в противовес на изказаното от него мнение. Припомням, че сифилисът - едно от най-страшните венерически заболявания, е придобит при сношения на хора с лами на американския континент.

       Няма съмнение, че извратеността е закрепена на генно ниво у индивида. По същество тя се изразява в определен вид склонност. Най-просто изказваме това с думите - този е сбъркан, обратен и т.н., имайки предвид грешка на генетично ниво. Никога няма да забравя огромното разочарование, което изпитах, когато разбрах, че двама мои кумири - писателят Оскар Уайлд и композиторът Пьотър Илич Чайковски, са обратни. Докато за първия намирам смекчаващо вината обстоятелство - майката желаела силно да има дъщеря и затова карала невръстния си син да носи дамско облекло - най-вече рокли. За гнусните отношения на втория, обаче, с човек от императорския двор, ми е трудно да дам опрощение. И въпреки, че никога не бих се отрекъл от "Портретът на Дориан Грей", или от великите пиеси на Уайлд, както и от Шестата симфония на Чайковски /или неговото Лебедово езеро/, вече имам едно наум за тези изключителни личности.

       И все пак каква е причината за нарояването на толкова много патология, водеща до извратеност в наши дни? Ясен и категоричен отговор все още не е даден, макар че е вън от съмнение нарастващият й процент, в сравнение с традиционните норми. Лично моето мнение е, че всичко това се дължи на отдалечаването на човека от природата. Големият френски мислител Жан-Жак Русо ни призоваваше - "Назад към природата!". Някои личности, в стремежа си към по-голяма екстравагантност, замениха призива му с "Напред към природата!". Но нито това "назад", нито това "напред" се състоя. Човекът потъна окончателно в огромните каменни джунгли, като Ню Йорк, Париж, Москва и Пекин. И в тези каменни джунгли сексът остана последната му връзка с природата - последният му акт на противодействие на това окаменяване, към което го влачи безмилостното течение на съвременната цивилизация. Към ужаса на каменната джунгла се добавиха и компютрите, превърнали модерния човек в своеобразен съвременен роб-гребец на римска бирема, в която ролята на гребла играе все по-.усъвършенстващият се софтуер, към когото той е безмилостно привързан с външно невидими, но стоманени въжета. Техника, джиесеми - всичко това само допълва и подсилва безнадеждността на ситуацията. А най-трагичното в нея е, че самият човек се привързва  до смърт към "удобствата" на робството си, реализирайки възможно  най-патологична форма на т.нар. Стокхолмски синдром. Неотдавна наблюдавах влюбена тийнейджърска двойка. След няколкото традиционни прегръдки на влюбените, всеки от тях извади личния си смартфон и потъна в собственото си пространство. Не е ли това безкрайно симптоматично...? На фона на тези драматични времена извратеността е изглежда центробежна реакция на центростремителното поглъщане на хомо сапиенс от чудовищната цивилизационна ламя, която той изгради със собствените си ръце. Извратеността е сякаш последният отчаян и безнадежден опит да се завърне към първобитната си, но здрава и надеждна природа!