Мнозина са си задавали този въпрос, при това без да са чели дебели книги и многотомни изследвания. Къде, обаче, е дефиниционната му област? Обзалагам се, че Фройд и Юнг биха посочили психологията, а опитни психиатри биха раздухали темата до степен да напишат нови и модерни дисертации. И все пак извратеността е феномен, който шества от най-дълбока древност, за което има обилни доказателства. Следователно нито един от тези многоумници не е дешифрирал същността му, иначе той отдавна щеше да е премахнат. Нещата се усложняват и от едно парадоксално предположение - щом извратеността съществува, значи тя допринася с нещо за многоликата ни природа. Да не забравяме, че извратеност има и в животинския свят. Нерядко можем да забележим мъжки кучета, които се сношават помежду си, така както многобройни араби от мъжки пол се сношават в покрайнините на Багдад.
Очевидните неща са най-трудни за обяснение. Пред очите ни се въртят планети, звезди и звездни системи. Въртят се галактиките и вероятно метага ...